Как с най-добри намерения саботираме логопедичната терапия

logoped

Детето ви започва логопедична терапия. Вие, родителите, сте притеснени или се вълнувате, или сте амбицирани да участвате активно, или ви е досадно, че се е появил още един ангажимент, в затрупаната ви програма..Емоцията присъства, каквато и да е тя. И за детето е така, но по-просто –детските емоции са положителни, защото обикновено логопедичните сесии са забавни и весели. По-долу са описани начините, действията или бездействията, с които родителите могат да попречат на нормалния ход на логопедичната терапия. Защо ги описвам? Защото почти винаги те са предизвикани от емоциите на възрастните, без те да се усещат.

1. Не взимате на сериозно работата и препоръките на логопеда
В работата на говорния терапевт, родителите често виждат само игрите. Същинската логопедична работа, която трябва да извърши детето, е изключително трудна и прецизна. Затова е скрита в игри, веселби, награди и шарении. Доказателство за думите ми е факта, че възрастни хора, решили да поправят произношението на звук „Р“ например, се отказват, защото „не могат да си изкривят езика така“. Позволява ли се на детето да се откаже по този начин? Не! Именно затова, за да има желание и мотивация за работа, трябва тя да изглежда приятна. В повечето случаи очакванията на възрастните са за сериозна, драматична работа от типа на висшата математика, а такова нещо липсва. Следва несериозно отношение и невярващи погледи при всяка препоръка. Вкъщи не се отделя време за задачите, защото така или иначе „няма нищо смислено“ в тях. „Щом е забавно, няма нужда да се прави“. Резултатът е забавяне и затрудняване на процеса.

2. Нередовни сте в посещенията
Логопедичната терапия, както казах, е процес работещ на база натрупване. Ако приемем, че работата ни е градеж на стена и всеки сеанс поставя нова тухла, нередовното посещение разрушава построеното. Един съвет – когато ви се налага да отсъствате, предупредете логопеда си, за да може той да ви даде дейности за времето, в което детето ви няма да го посещава. По този начин „градежът“ няма да се руши.

3. Имате прекалено големи очаквания
Задължителен въпрос на всяка първа среща е „За колко време ще приключим“. Никой терапевт няма да даде конкретен отговор, защото това зависи единствено от детето – как възприема и усвоява, колко услужлива е паметта му, какво е нарушението му. Можете обаче да се информирате за самият процес – какви промени да очаквате, как да реагирате на тях.
Ето няколко общи насоки от мен (когато не е намесено нарушение на поведението): Съвсем в началото на терапията можете да се ориентирате по емоционалното състояние на детето. В повечето случаи децата се чувстват комфортно в кабинета. Има и такива, които изучават по-дълго новата среда и изглеждат свити и притеснени, и въпреки това вкъщи са по-отпуснати, уверени, щастливи. Положителната настройка на детето означава, че процесът е започнал. Следва един дълъг период на „застой“ – точно за него не са готови родителите. Те започват да нервничат, започват да се съмняват в терапията, да искат обяснение какво се случва. Както ще ви обясни и вашият логопед – това не е „застой“, а „количествено натрупване“. След още няколко месеца работа изведнъж детето постига желаните резултати! Не, не е изведнъж! „Количествените натрупвания са довели до качествени промени“.

4. Бъркате се в работата на логопеда
Давате му съвети как да се държи с детето. Присъствате на сеансите и без покана взимате участие, давате коментари, правите забележки на детето. Тук може да има много неприятни последствия – Детето да „разбере, че мама командва парада“ и никога да не приеме логопеда за авторитет, да не положи усилия в поставените му задачи.

5. Прекалено изпълнителни сте
Прекалявате в изпълнението на задачите. Ако имате препоръка от логопеда, детето да прави упражнения един път на ден, вие го карате да ги прави по два пъти. Не позволявате изключения, дори когато то упорито се противопоставя. Съвсем логично, появява се опасност детето да се отврати и да започне да проваля цялата терапия, само за да отстои себе си и решението си.

Сигурно ви прави впечатление, че описаните точки много приличат на типовете родителско поведение – от взискателност до немарливост. И това е точно така. Човек се намесва във всеки процес със своите характерови особености. Трябва да сте информирани обаче, че е възможно да пречите на терапията. Трябва да сте информирани, че изискванията в този процес са колкото към детето, толкова и към вас. Трябва да сте информирани, че щом сте избрали терапевта си, е нужно да му се доверите, да го слушате и търсите мнението му. Само така ще гарантирате ефективна, адекватна, бърза и приятна логопедична терапия за детето си.

Успех!