Как поведението на родителите влияе върху поведението на детето

Всеизвестната максима, че децата следват не съветите, а примера на родителите си, е безспорен факт.

Вероятно затова психолозите съветват ако детето има наченки на проблемно поведение, което тревожи родителите, на първо място те да обърнат внимание на своето собствено поведение и отношение към живота, на своите чувства и емоции.

Малките деца рядко имат свои собствени проблеми, които да са талкова сериозни, че да рефлектират върху поведението им. Обикновено нетипичното за определена възраст поведение, депресивни състояния и резки промени в настроението би следвало да се приемат като сигнал, че е необходима спешна промяна в живота на родителите.

Със своята силно развита интуиция децата обикновено долавят и най-незначителните колебания в настроението и чувствата на своите родители, а също и на останалите членове на семейството – обикновено по-големи братя и сестри.

Ако един или двамата родители проявяват агресия, която показват открито пред детето, дори тя да не е пряко насочена към него, детето възприема това поведение като модел, които рано или късно започва да използва спрямо хората, с които ежедневно контактува. Когато в семейството съществува напрежение, често това води до нервни и дори истерични изблици у децата и обратно духът на спокойствие и хармония, развива творческите способности у децата.

Интересен е фактът, че родителите обикновено дори не предполагат колко пагубно се отразява тяхното поведение върху крехката детска психика. Ако например родителите се отнасят с неуважение към училището като институция, силно вероятно децата да се лутат между изискванията в училище и негативното отношение, което срещат у дома, а това може да е причина за сериозни житейски неудачи в по-късен етап от живота на детето.

За да не поставяте неизпълними условия пред децата си, можете да напишете списък с качествата, които бихте желали вашето дете да развие и да притежава. За да сте коректни обаче, срещу всяко качество трябва да отбележите дали вие самите притежавате това качество и ако се окаже, че отговорът е отрицателен, да се постараете да коригирате това, т.е. да се опитате да го развиете първо у себе си, за да може и детето да култивира това качество у себе си по-късно. Ако подобна задача ви изглежда трудна или невъзможно, тогава извадете това качество от списъка и не го поставяйте като изискване пред детето си.

Родителите са отговорни за всяко свое действие и състояние, защото те пряко рефлектират върху психическото състояние на детето. Дори когато един родител е уморен, той лесно може да пропусне важен сигнал от малкия човек. В стремежа си да бъде оставен поне за малко на мира и на спокойствие е възможно да прояви необяснима грубост, която да повлияе по силно негативен начин на детето, включително и на физическо ниво – то може да се почувства неразположено или да вдигне температура, но може да доведе и до прекалено изострена чувствителност и дори да агресия.

Първото правило, което родителите трябва да спазват по отношение на децата си, е да се грижат за своето вътрешно емоционално равновесие по всички възможни начини.

Второто правило е, родителите да са в постоянен контакт с детето и с неговия вътрешен свят, дори когато на практика не са в пряка близост.

Третото правило е, родителите да направят всичко възможно, за да развият креативността и творческото мислене у детето.

Всеки път, когато един родител изпада в състояние на гняв, страх или раздразнение – всичко това рефлектира силно върху вътрешната душевна хармония на детето, макар не винаги то да го осъзнава и показва. То може да се материализира в съвсем неочакван момент – скоро или не толкова и ще се изяви по точно същия начин, по който то го е видяло у своя родител.

За да бъде разбрано едно дете на първо място е нужно с него да се разговаря логично и спокойно. Това ще му помогне да вниква в смисъла на думите и действията на родителите, без да се страхува и ще приема спокойно света и всичко случващо се в него.

Тайната на отглеждането и възпитанието на спокойни и креативни деца е проста: колкото по-спокойни и откровени са родителите, толкова по-спокойни и откровени ще са и децата. Те ще могат да възприемат факта, че родителите му не са съвършени и че няма идеални хора, а това ще му помогне да порасне без излишни сътресения по отношение на хората, които ще среща в живота си в бъдеще.

Така че, най-важното правило, което ще възпита децата ви в дух на спокойствие и креативност е да се отпуснете, да сте спокойни, и да вярвате, че всичко ще бъде наред и то наистина ще е наред.

www.purvite7.bg