Как една българка от Лондон се бори за изоставените деца у нас

Десислава Ламбина е родена в гр. Гоце Делчев, но от години живее в Лондон. Там тя е висококвалифициран специалист на ръководен пост и заедно с двете си деца и съпруга си имат добре устроен и подреден живот. Нещо в този живот се променя, когато Деси попада на филма на BBC „Изоставените деца на България”, който разтърсва младата българка из основи.

Това се превръща в повод тя да се отдаде на благотворителната кауза, свързана с приемната грижа у нас, а не след дълго довежда и до създаването на Фондация Kids Care.

Здравей, Деси! Разкажи ни повече за себе си – как се озова в Лондон и какви бяха причините за заминаването ти?

И двамата с мъжа ми сме учили в езикова гимназия и най-близката англо-говоряща държава беше очевидният избор. Първо искахме да останем малко, колкото да съберем за апартамент в София и след като завърших втори курс в Техническия университет, заминахме. За нещастие, много обичаме да четем, особено класическите автори, които сякаш живеят днес – Алеко Константинов, Михалаки Георгиев. Казахме си, няма много разлика в последните 100 г и България не върви на добре. Отгоре на всичко бяхме шокирани от различния начин на живот в Англия, в безкрайно положителен смисъл. Колкото повече време стояхме тук, толкова по-малко ни се прибираше. Сега знам, че това е бил най-добрият избор в живота ми и никога не съм съжалила.

Как се стигна до създаването на фондация Kids Care? Кой стои зад нея и какви са целите й?

Спонтанна, емоционална реакция. След като изгледах филма на BBC „Изоставените деца на България” плаках цяла вечер, тъй като домовете, в които растат тези деца, са диспансери за душевни инвалиди.
Като неосведомен доброжелател, тръгнах да правя материални дарения на домовете. После разбрах, че това е порочно, че е кокал на прегладняло куче. Тази практика трябва да бъде забранена. По-хубавите обувки не правят средата на децата по-добра, нито грижите за тях по-любящи. Освен това децата струват много повече на държавата в домовете, отколкото в приемна грижа. Те не страдат поради липса на средства, а от липса на индивидуални грижи, нежност и любов.

Фондацията цели да изведе колкото се може повече деца от домовете. За това ни трябват средства, за да спонсорираме социални работници и психолози, без които този процес е невъзможен.
Необходими ми бяха няколко месеца задълбочени проучвания, за да разбера, че децата трябва да излязат от домовете веднага и на всяка цена. Интервюирах много доставчици на приемна грижа и най-добро впечатление ми направиха сдружение „Съучастие”, Варна. През изминалата година те многократно затвърдиха доверието ми.

Имаш две деца и успешна кариера в Лондон като бизнес мениджър в банковата сфера. Как успяваш да съвместяваш това с работата по фондацията? Децата ти как се отнасят към начинанията, свързани с Kids Care?

Фондацията сплоти семейството ми, даде ни мисия и фокус. Лентяйстването не е по вкуса ми, пък и е повод за дребнави спречквания. Сега нямаме време да се скараме, защото сме в една борба рамо до рамо. Даниел беше едва на 3г като започна да работи за фондацията – обикаля с кофите да събира пари, раздава брошури, събира си паричките в една касичка и ги дарява на фондацията. Ако не за чуждите деца, за своите съм длъжна да се заема с този проблем, за да създам едно по-добро бъдеще за новото поколение българи, които да не са бреме на децата ми, а и да възпитам в децата си благородни ценности. Но аз не виждам изоставените деца в България като чужди – те са наши и ние сме единствената им надежда.

В какво се състои работата с приемните семейства и колко деца са изведени до момента от институции?

Целите са да привличаме дарения, за да продължаваме да извеждаме деца от домовете. Вече имаме 25 изведени деца, но има още над шест хиляди!

(продължава на следващата страница)