Как да се погрижим за детето с астма у дома

“Тесен специалист по астмите. Спи-ми-се. Не е оплакване. Факт.” Така гласи статусът ми от 3 ноември 2012 г., за който днес, на същата дата, Фейсбук любезно ми напомни. Май съм позабравила притесненията и безсънните нощи, след като мога спокойно да седна и да опиша начините, чрез които се научих да облекчавам безбройните бронхиолити на сина ми. Всичко, което ще споделя с Вас, е благодарение на натрупаните ми във времето знания, голяма доза личен опит и щипка от наученото по „Сестрински грижи” в Медицинския университет.

Започвам с уточнението, че статията е само информативна – тя не дава медицински предписания и не насърчава към самолечение! Съветите, които ще Ви дам са допълнение към лечението, което е предписал Вашият лекар или хомеопат.

И така, астмата е остра реакция на организма срещу даден алергичен агент. Знам какво пише в учебника: „Силна алергична реакция може да се получи към цветен прашец, домашен или производствен прах, частици от епидермиса на животните и човека, спори на непатогенни гъби, химически продукти, (яйца, риба, някои видове плодове), серуми, ваксини, различни патогенни и сапрофитни бактерии.” („Грижи за болния и сестринска техника” – проф.д-р Йонко Белоев). Но това са само част от нещата, бих добавила аз – стайните саксии, храната за рибки, хлор-съдържащите препарати и още стотици, за които още не знаем…?

Скъпи майки, преди всичко, запомнете: не можем да отгледаме децата си далече от алергени, вируси и бактерии, или да ги лишим от всякакъв социален контакт. Това, което можем да направим е да улесняваме борбата им с тези състояния и да подпомогнем развиващия се детски имунитет. За астмата има много причини и не винаги можем да ги предотвратим. Но ако след четвъртия бронхиолит, на детето е поставена диагнозата „астма”, няма време за самообвинения. Време е да се научим как да му помогнем да я израсте. Лечението, предписано от лекаря или хомеопата е една част от нещата, но другото зависи от нас.

Как можем да облекчим астмата при детето?

За предпочитане е така нареченото мокро почистване – с влажен парцал, прахосмукачка с воден филтър, или парочистачка – изборите и възможностите на всяка майка могат да бъдат различни. Важното е, когато детето е с астма, да не се разхвърля домашния прах във въздуха (с метла или обикновена прахосмукачка), а да се избърсват с нещо влажно пода и запрашените повърхности. Не е време и за алергизиращи препарати – трябват ви само хладка вода (и малко натурален сапун).
Въздухът е най-важен. Грижа за чистотата му, чрез проветряване на всеки час за 5-10 минутки – знаем, че човекът с тежък задух се нуждае най-вече от кислород!
След проветряване овлажняваме въздуха – с апаратен овлажнител или добрите стари мокри кърпи – отново според личните предпочитания и възможности. Изключете „духалките” и климатика. Сухият въздух изсушава допълнително лигавиците и може да утежни състоянието на болното дете. И отново се грижим периодично за смяната – трябва ни чист влажен въздух, а не тежък и спарен.
Тъй като пристъпите най-често се случват нощем, а знаем къде се намират акарите – смяна на чаршафите ще допринесат за свежест в леглото и детето ще спи по-добре.
Положението му, докато лежи или спи, да е повдигнато – една или две допълнителни възглавници, които да поддържат горната част на тялото високо (а не само главата), тъй като дишането е по-трудно в хоризонтално положение.
Широките дрехи са удачни. Всичко тясно, което пристяга гръдния кош, може да е пречка по време на пристъп.
Топли течности на малки глътки облекчават! А понеже губят много течности дори с дъха си (заради учестеният му ритъм), хората с обострена астма имат нужда от допълнително оводняване. Време е за редичка супа, чести глътки топла вода. И баба знае, че топлината прави течността по-лесно усвоима за организма, дишането по-леко, а овлажняването на сухите лигавици – по-бързо.
Лечебни чайове (топли, но не горещи!) подходящи при бронхити и бронхиолити и астма са: подбел, мащерка, липа, живовлек – особено при възпаление, семки от дюля – при ларингити. Чаят от средните лучени люспи е изпитано антибактериално средство и е незаменим при болки в гърлото и (ранички в устата).
Топла баня на пара (но детето да не е в гореща, а в нормално затоплена вода!). У нас правехме забавна вана с играчки и оставяхме душа да тече наблизо с по-гореща вода. (В 90% от случаите ние с баща му се къпехме един след друг, за да не хабим през това време водата на планетата Земя J). Шегата на страна, но по този начин не веднъж сме пресичали започващи ларингит или астма! И не веднъж сме успявали да накараме сухата дразнеща кашлица да не се задълбочи и да премине във влажна. Внимание: не бих препоръчала парна баня, ако детето е с висока температура, за да се избегне прегряване!
Инхалации с физиологичен разтвор – не по-малко от 4 пъти дневно (и не по-често от 2-часов интервал). Разликата между парната баня и инхалацията с небулизатор е, че първото действа и съдоразширяващо, а второто – най-вече овлажняващо. Инхалациите с физиологичен разтвор пък са подходящи и при високата температура – когато аз самата съм я вдигнала и усещам, че „издишам огън”, обичам да вдишвам хладната струя от инхалатора. При сина ми комбинация от парна баня и инхалация с физиологичен разтвор прави чудеса и често няма необходимост от друго лечение.
Почистването на секретите в носа, помагат на детето да диша по-добре. При състояние на задух запушеният нос също е пречка. Промивки със стеримар и физиологичен разтвор и след това почистване – всяка майка си знае урока добре.
Изправената позиция на тялото за спане, както споменах, облекчава. Понякога, когато е буден, и големият човек с пристъп на задух се чувства несигурен и притеснен. Да се изправи и се хване за нещо пред себе си (стол, маса, рамка на легло) му помага да се почувства по-стабилен и спокоен.
И още – грижа за доброто самочувствие на детето. Имайте предвид, че при недостига на кислород сърцето му бие учестено, вдишването е плитко, а издишването – затруднено. Това може да го напряга и да му всява паника и страх. Може да се чувства уморено и тогава гушкане в седнало положение му е майката, докато лекарството подейства и го облекчи.
Забелязала съм обаче и друг тип поведение – понякога при задух синът ми се държи като навита пружинка и кипи от енергия. Има нужда да скача, да се катери, да тича, но в това време е припрян и некоординиран – лесно залита, удря се, прави „бели”. В такива случаи се опитвам да го ангажирам с книжки, настолни игри, за да може хем да бъде активен, хем да ми е под контрол J. Случва се и тежката артилерия да извадя – компютъра и филмче с инхалатора, за да се успокои. (тук искам да обърна внимание, че и някои медикаментите може да са отговорни за това, например Вентолин, ако е предписана по-голяма доза).

Как по-лесно се възстановяват децата (а и големите хора) от астмата?

С пеене – пеенето помага за координирането на дъха и отвлича вниманието, повдига настроението и е чудесна профилактика. Бавните песнички са за предпочитане пред бързи и учестяващи дъха.
Кратки занимания с надуване на балон, медицинска ръкавица, надуваема топка, пояс и т.н. Действието е същото – упражнява белите дробове и контролирането на дъха. Не е препоръчително при обострена астма да се ползват балони и ръкавици, заради наличието на талк във вътрешността.

Игри с перце. Перце (парченце хартия) или нещо друго, също толкова леко, се поставя върху плот или маса. Духа се внимателно към различните краища на масата, така че да се мести, без да пада на земята. Играта отново е за контрол над дъха, както и предните две.

Може просто да потренирате с детето бавно вдишване с кратко задържане на въздуха за около 2-3 секунди (за възрастен по 5-6 сек.) и след това бавно да издишате заедно. Да се повтори по няколко пъти на ден е достатъчно.

Както виждате, за астмата може много да се говори. За лекарства и начини на лечение, профилактика, хранене, хранителни добавки, полезни спортове – темата е обширна във всеки един аспект, а дори не успях да спомена за тях. За мен беше важно да събера само лично изпитаните дотук средства. Синът ми е на седем години и пристъпи на астма вече получава около два пъти годишно (пролет и есен) – траят за около два часа и дори не му развалят настроението. Отшумяват съвсем, когато си легне и заспи. Не е като да не го ловят вируси – боледува и оздравява, а не като преди 4-5 години – да стига всеки път до бронхиолит. Аз смятам, че хомеопатията и начинът на хранене донесоха добрия ефект при него, но това е друга дълга тема.

При спомена за безбройните бронхиолити и престоя ни в болница; антибиотиците, системите, кортикостероидите (слава Богу, всичко това отдавна ни е зад гърба) вече спокойно мога да кажа, че с арсенала си от изпитани средства се чувствам сигурна и спокойна. Чуя ли сухата кашлица – пращам го да поиграе в банята на пара и понякога дори не се стига до нужда от лечение. Ще ми бъде интересно да науча по нещичко и от Вашия опит. Споделете в коментарите, дали си имате и Вие личен арсенал. Сигурна съм, че ще е полезно и за други майки, които се борят със същия проблем.

Таня Лисичкова
www.mydoula.bg