Децата непрекъснато търсят внимание – на родителите, на приятелите си, на госпожите в детското заведение, дори на случайни хора по улицата. Те имат нужда да бъдат забелязвани, да бъдат разбирани и всячески се опитват да получат потвърждение за това, че са от значение за околните. Съвсем естествено, когато не получават това внимание по обичайните начини, те търсят и прилагат всякакви други – било то позволени или не.
Сред непозволени методи за привличане на вниманието на околните най-често децата използват удрянето и хапането. За тях тази форма за комуникация е гарантиран начин, че ще привлекат внимание.
Основни причини, поради които едно малко дете прибягва до употребата на удряне и хапане:
- Детето се опитва да ви каже, че е разочаровано от нещо или някого. То най-вероятно е разочаровано, че другите начини, по които се е опитало да ви каже това, не са били разбрани и вие не сте получили нужното послание. За повечето деца удрянето и хапането са едни от най-високо ефективните форми на комуникация. Чрез тях те много бързо и безпогрешно разбират, че така ще получат внимание.
- Децата често имат физическата нужда или друга потребност, която трябва да бъде изпълнена. Затова, преди да му се скарате, че е посегнало или ухапало, помислете какво го е предизвикало. Това може да е сигнал, че му се спи, че е гладно, се случва нещо нередно с него или с нещо наоколо. Когато децата почувстват умора, те се изнервят, стават раздразнителни и капризни. Това не е случайно и изисква да му обърнете внимание.
Ако подобно поведение се повтаря често, направете всичко необходимо и променете средата или останалите заобикалящи детето фактори (например дневния режим), така че то да е спокойно и да не прибягва до реагиране чрез удар или хапане. - Най-често децата посягат да ударят или да ухапят, когато са уморени. Изтощението много лесно прераства в агресия, затова ако забележите, че детето ви е на прага да се изнерви, не чакайте това да се случи, а го попитайте дали не му се спи или дали не е гладно. Много е вероятно да не получите еднозначен устен отговор, но може да поощри вербалната комуникация.
При всички случаи обаче не приемайте агресивното поведение на детето си за нещо нормално или естествено и не се опитвайте да го оправдавате по някакъв начин. На първо място, защото подобно поведение може да създаде на детето, а и на вас проблеми с други деца в градината, в предучилищната група и по-късно и в училище.
Важно е, ако детето удари или ухапе някого да реагирате на момента, дори ако се налага да го хванете за ръцете и да му обясните, че не е редно да прави това. След като овладеете първоначалния изблик на ярост, предложете на детето да изпеете песничка, да прочетете приказка, да се разходите или просто го гушнете и го задръжте в обятията си за известно време. Това ще му позволи да се отпусне и да забрави за яда си.
Ако нервният изблик на детето ви е в резултат на страх, опитайте се да му обясните защо не трябва да се страхува, но в никакъв случай не омаловажавайте неговите чувства. Поговорете му и завършете със силна прегръдка.
След като успокоите детето и вероятността то да удари или ухапе са преминали, можете да се опитате да му обясните, че има и други начини то да изрази яростта си, например, чрез думи или чрез подаване на знак с ръка като знак за внимание, че му е нужна комуникация.
Опитайте се да не правите оценки за поведението му като например: „Ти си лошо дете!“, вместо това кажете: „Мисля, че си прекалено уморен, имахме дълъг ден и е време да си починем. Искаш ли да полегнем?“ Сред решенията на подобни ситуации на първо място стоят думите. В никакъв случай не бива да отвръщате на агресивното поведение на едно дете с агресия.
След разрешаването на конкретния проблем, не бързайте да обяснявате на детето къде и с какво е сгрешило. Изчакайте да се успокои напълно и едва тогава поговорете с него за поведението му, за да му помогнете да разбере защо не е добре да действа по начините, по които се е опитало и че има и други, които са далеч по приемливи. Внимавайте какво послание ще препратите към детето си, за да не ви разбере погрешно. Това, че е ударило или ухапало вас или някой друг не го прави лош човек.
С ваша помощ детето най-вероятно ще осъзнае, че има най-различни и доста по-приемливи начини за справяне с предизвикателните ситуации.
Винаги си припомняйте, че:
Малките деца използват удрянето и хапането като форма на комуникация, защото добре знаят, че така със сигурност ще привлекат вниманието на околните.
Обърнете внимание кога детето ми използва удрянето и хапането, за да привлече внимание. Така ще можете да разберете какво се опитва да ви каже.
Критикувайте поведението, а не личността на детето си.
Автор: Д-р Ева Бенмелех
www.bundoo.com
