Как да реагираме, когато децата ни имат проблем с приятелите си
Един ден дъщеря ви се прибира у дома от училище обляна в сълзи и определено разстроена. Разбирате, че най-добрите й приятелки са й казали, че не я искат на дълго планираното парти с преспиване за уикенда. Или синът ви е видял снимки в интернет на всичките си приятели, които са били в скейт парка без него. За децата в подобна ситуация времето спира, а пъстротата на живота изчезва на мига. Тяхната психика буквално се поболява.
За децата и юношите приятелствата са от съществено значение и ако ги съпоставим със ситуациите при възрастните, те често наподобяват любовни афери. В приятелите си подрастващите намират идентичността си и място в тяхната собствена, нововъзникваща, социална мрежа, където те споделят най-съкровените си тайни и най-големи радости. Разбира се, в тази възраст всяка емоция е преекспонирана, затова е напълно нормално, когато нещо се обърка те да се чувстват ужасно.
Какво можете да направите, когато детето ви дойде при вас с разбито сърце и чувството, че света му се разпада?
Слушайте без да съдите или поправяте
Първото нещо, което можете да направите е да спрете да се занимавате с нещата, които могат да ви разсеят. Седнете с него/нея и отдайте пълното си внимание. Запазете спокойствие и изслушайте цялата история от началото до края без да съдите и поправяте.
Предразположете детето си и потвърдете чувствата му: „Ти си единственият, който не е поканен – нормално е да си разстроен.“
Няма нищо лошо в това, човек да плаче, така че не се опитвайте да го успокоявате.
Плачът е ефективен и здравословен начин да се регулират емоциите.
Вдъхнете му увереност и не драматизирайте допълнително
Изключително важно е как ще реагирате в такава ситуация. Ако приемете нещата „на нож“ има вероятност да превърнете случката в инцидент или в истинска катастрофа. Може да имате желанието да напердашите някого, но не е допустимо да го казвате на глас. Не взимайте страна, защото е силно вероятно децата отново да си станат приятелчета след време, а и не забравяйте – детето ви се учи от вас все пак.
Може да имате желанието да притиснете детето си до вас и да го оставите да плаче, но и това е добре да не направите. Когато реагирате преувеличено събуждате в детето си страх. То започва да поставя под въпрос самоуважението си и вярата ви в него.
Детето ви ще наблюдава много внимателно вашето поведение и реакции, затова му покажете, че вярвате в него. Нека знае колко много го обичате и че този факт никога няма да се промени.
Разсейвайте го
Не задълбавайте твърде дълго в проблема. След като детето сподели, разведрете обстановката. Не му позволявайте да спре да се занимава с любимите си неща, да излиза и да се заваблява. Ако предпочита да си стои у дома, измислете с какво да се разсейва, вместо да мисли за случката. Децата събират енергия и сила от познатите неща и сигурността, а те са именно у дома. Детето ви се нуждае от това да се държите нормално. Не се преструвайте, че нищо не се е случило, но и не се дръжте с него като с пострадало или болно.
Не нарушавайте вече определените граници и правила, за да компенсирате случващото се. Например, не насърчавайте детето си да спи при вас или да пропусне тренировките си. Запазете нормалния ритъм на ежедневието му. Ако всичко е добре и нормално у дома останалата част от живота на детето скоро ще се нареди отново по правилния начин.
Натиснете „пауза“
Изкушението да се обадите на родителите на другите деца или да хукнете към училището, за да оправите нещата е огромно. Мислите, че ако направите нещо по въпроса, това ще помогне на детето. Това е нормално и разбираемо, но не го правете. Поемете въздух, пребройте до 100 и изчакайте. Прави сте – това може да помогне в борбата с негативните емоции, но не е задължително детето ви да го приеме по същия начин. Затова преспете една нощ и се доверете на идеята, че „утрото е по-мъдро то вечерта“.
Когато се втурнете да разрешавате проблема сами от името на вашето дете, има вероятност да се случат две неща:
– По този начин ще подложите под съмнение способността на детето да се справи само със ситуацията. Моментът не е подходящ, за да им отнемате увуруността в собствените им способности да се оправят сами.
– Отнемате му възможността да пораснат. Разочарования като тези ще се случват в живота му безброй пъти, затова му помогнете да е подготвено. Децата, които са подкрепяни в това да се справят сами с конфликтите си, развиват чувство за лична компетентност и вяра с собствените способности.
Понякога позвъняването или отиването до училище от ваша страна прави нещата още по-сложни и заплетени. Така че, просто си поемете дълбоко въздух и изчакайте.
Решете проблема заедно и когато сте всички вече сте спокойни
Моментът за разговори е след като детето ви се е успокоило и е имало достатъчно време да преживее големите си емоции. Колкото и примамлива да ви се струва идеята да му кажете как да се справи със ситуацията, опитайте се да не го правите. Ако искате детето ви да порасне като един зрял възрастен, който може да взима добри решения, а не само да реагира емоционално, трябва да го оставите да практикува. Водете го през битките му, но не вземайте изцяло нещата в свои ръце. Очевидно е, че колкото по-малко е едно дете, толкова повече ще трябва да му помагате. Бъдете наясно, че един момент не винаги се оправя напълно, но можете да помогнете на детето си да контролира всяка ситуация в живота си.
Австралийският психолог Андрю Фулър казва, че първо – детето има нужда само да реши дали трябва да оправя взаимоотношенията си с приятелите или не. Това е изключително важно, защото нездравословните, нещастни приятелства не би трябвало да се поддържат. Често отговорът е в това то да потърси нови приятели.
Какво ще стане, ако проблемът не отшуми?
Приятелствата на тази възраст са интензивни, но конфликтите са по-често краткотрайни. В повечето случаи тези инциденти се разрешават сравнително бързо между самите деца. Ако нещо не отшумява или представлява постоянен тормоз, по-добре потърсете съдействие то другите родители или учителите.
В заключение
Разговорите с детето ви за приятелството са от огромно значение, но не само когато нещата не вървят на добре. Научете детето си да разпознава кое приятелство е добро и кое не. Когато с приятелите всичко е наред, можете да попитате какво харесват в приятелите си и какво харесват в онова, което им се случва, когато са заедно.
Окуражавайте ги да се запознават с различни хора и да имат различни приятели, за да могат да развиват различните аспекти на живота си. Децата се променят динамично, техните приятели също. Ето защо емоционалната грамотност в тази изключително важна сфера на живота им е от жизнено значение за тях.
превод: Първите седем
източник: santamaria.wa.edu.au
71,327 преглеждания
