Как да разговаряте с децата си за тормоза в училище

Да гледаш как детето ти преживява физическата и емоционалната болка от тормоз или кибертормоз е съкрушително.

Някои родители не са сигурни откъде да започнат, за да помогнат на децата си и да ги защитят от тормоз и насилие. Други изобщо не са наясно дали децата им са жертви, странични наблюдатели или дори извършват тормоз.

Ето няколко съвета как да подемете разговор с децата си:

Разбиране за най-важното

Какво е тормоз?

Може да използвате следните три характеристики, за да опишете какво е тормоз: намерение, повторни прояви и сила. Тормозещият възнамерява да причини болка или чрез физическо насилие, или чрез обидни думи или поведение и прави това многократно. Момчетата по-често търпят физически тормоз, докато момичетата психически.

Тормозът е по-скоро начин на поведение, отколкото изолирана проява. Децата, които проявяват тормоз, обикновено имат по-висок социален статус или имат позиция на надмощие, например защото са по-едри, по-силни или се смятат за по-популярни.

Най-уязвимите деца са изложени на по-голям риск от тормоз. Това често са деца от маргинализирани общности, деца от бедни семейства, деца с различна полова идентичност, деца с увреждания или мигранти и бежанци.

Тормозът се проявява лице в лице/на живо или онлайн. Кибертормозът често се проявява през социалните медии, чрез SMS, текстови или незабавни съобщения, имейл или онлайн платформа, в която децатаобщуват. Тъй като родителите не винаги могат да следят какво правят децата им в тези платформи, е трудно да се разбере кога детето епострадало.

Защо трябва да се намеся, ако детето ми е жертва на тормоз?

Тормозът нанася поражения и има дългосрочни последици за децата. Освен физическите последствия от тормоза, децата страдат от емоционални и психично-здравни проблеми, включително депресия и тревожност, които могат да доведат до злоупотреба с вещества или слабо представяне в училище. За разлика от тормоза лице в лице/на живо кибертормозът може да достигне жертвата навсякъде, по всяко време. Той може да доведе до сериозни последици, тъй като бързо обхваща широка аудитория и остава постоянен онлайн отпечатък върху всички засегнати.

Децата ви имат право на безопасна, грижовна училищна среда, в която се зачита тяхното достойнство. В Конвенцията за правата на детето се посочва, че всички деца имат право на образование и закрила от всякакви форми на физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба. Тормозът не е изключение.

Започнете с превенция

Как мога да подпомогна превенцията на тормоза в училището на моето дете?

Първата стъпка в предпазване на детето ви, независимо дали на живо, или онлайн, е да го запознаете с опасностите.

1. Обяснете на децата си какво е тормоз. Когато те знаят какво е тормоз, децата ви ще могат да го разпознават по-лесно, независимо дали се упражнява върху тях, или върху някой друг.
2. Говорете открито и редовно с децата си. Колкото повече разговаряте с децата си за тормоза, толкова по-сигурни ще се чувстват да споделят с вас, когато станат свидетели или жертви на подобни прояви. Разговаряйте с децата си ежедневно и се информирайте как прекарват времето си в училище, какво правят онлайн. Проявявайте интерес не само към часовете и заниманията им, но и към чувствата им.
3. Помогнете на децата си да дават положителен пример с поведението си. В проявите на тормоз има три страни: жертва, извършител и страничен наблюдател. Дори и децата ви да не са жертва на тормоз, те могат да го предотвратят, като проявяват разбиране, уважение и дружелюбност към връстниците си. Ако станат свидетели на тормоз, те могат да се застъпят за жертвата, да предложат подкрепа и/или да поставят под въпрос проявата на подобно поведение.
4. Помогнете на детето си да изгради самоувереност. Насърчете детето си да се записва в курсове или да участва в любими занимания във вашата общност. Това ще му помогне да придобие увереност и да си създаде приятели, с които да споделя интересите си.
5. Бъдете пример за подражание. Покажете на детето си как да се отнася към другите деца и възрастни любезно и с уважение, като постъпвате по същия начин към хората около себе си и говорите открито, когато станете свидетели на лошо отношение. Децата се учат от родителите си на поведение, включително и в онлайн пространството.
6. Бъдете част от техните онлайн преживявания. Запознайте се с платформите, които използва детето ви, обяснете на детето си каква е връзката между онлайн и офлайн света и го предупредете за различните опасности, с които може да се сблъска в интернет.

Не съм сигурен/на дали детето ми е жертва на тормоз? За какви признаци трябва да следя?

• Бъдете нащрек. Наблюдавайте емоционалното състояние на детето си, защото някои деца може да не изразяват притесненията си с думи. Признаци, за които да внимавате:
  • физически белези, например необясними синини, счупвания и заздравяващи рани;
  • страх да ходят на училище или да участват в училищни мероприятия;
  • прояви на тревожност, нервност или засилена бдителност;
  • търсене на нови приятелства в училище или извън училище;
  • внезапно прекъсване на приятелства или избягване на социални ситуации;
  • загубени или повредени дрехи, електронни устройства или други лични вещи;
  • често искане на пари;
  • слабо представяне в училище;
  • отсъствия или обаждане от училище с молба да ги приберете вкъщи;
  • стремеж да са близо до възрастни;
  • нарушен сън и кошмари;
  • оплаквания от главоболие, болки в стомаха или друго физическо неразположение;
  • редовна проява на тъга след прекарване на време онлайн или на телефона (без разумно обяснение);
  • проява на необичайна потайност, особено по отношение на онлайн заниманията;
  • проява на агресия или гневни изблици.
• Говорете открито. Разговаряйте с децата си за това какво за тях е лошо и добро поведение в училище, в обществото и онлайн. Важно е да имате открито общуване, така че децата ви да се чувстват спокойни да споделят с вас, ако нещо се случи в живота им.

Реакция при тормоз

Какво трябва да направя, ако детето ми е жертва на тормоз?

Ако разберете, че върху детето ви се упражнява тормоз, има няколко стъпки, които трябва да предприемете, за да му помогнете:

1. Изслушайте детето си спокойно и открито. Постарайте се да го накарате да се почувства подкрепено и изслушано, вместо да се опитвате да търсите причината за тормоза или да се опитвате да разрешавате проблема. Трябва да го уверите, че то няма вина.
2. Кажете на детето си, че му вярвате; че се радвате, че е споделило с вас, че то няма вина; че ще направите всичко по силите си, за да му помогнете.
3. Разговаряйте с учителя или с представители на училището. Не е нужно вие и детето ви да се справяте сами с проявите на тормоз. Попитайте дали училището има политика срещу тормоза или етичен кодекс. Те могат да важат както за тормоза лице в лице/на живо, така и за онлайн тормоза.
4. Бъдете опора. За детето ви е важно да има подкрепящ родител, за да се справи по-лесно с последиците от тормоза. Покажете му, че винаги може да разговаря с вас и го уверете, че нещата ще се подобрят.

Какво мога да направя, ако детето ми тормози другите?

Ако смятате или знаете, че детето ви тормози останалите деца, е важно да имате предвид, че децата не са лоши по природа и че поведението им може да е продиктувано от редица причини. Децата, които упражняват тормоз, често искат да се впишат, търсят внимание или просто се опитват да се справят с обърканите си емоции. В някои случаи самите тормозещи са жертви или свидетели на насилие у дома или в своята общност. Има няколко стъпки, които трябва да предприемете, за да помогнете на детето си да спре да упражнява тормоз:

1. Общувайте. Ако разберете защо детето ви се държи така, ще можете по-добре да му помогнете. Чувства ли се несигурно в училище? Кара ли се с приятелите или братята/сестрите си? Ако не може да обясни поведението си, може да се обърнете към психолог, социален работник или специалист по психично-здравни грижи, който е обучен да работи с деца.
2. Търсете здравословни начини за справяне. Помолете детето си да ви разкаже случка, която го е разочаровала, и му предложете конструктивни начини за реагиране. Използвайте това упражнение, за да измислите евентуални бъдещи сценарии и безопасни реакции. Насърчете детето си да „се постави на мястото на другия“, за да си представи какво изпитва един човек, когато го тормозят. Обърнете внимание на детето си, че коментарите, които прави онлайн, нараняват околните в реалния свят.
3. Анализирайте себе си. Децата, които упражняват тормоз, често копират поведение, което виждат у дома. Изложени ли са на физически или емоционален тормоз от вас или друг човек, полагащ грижи за тях? Вгледайте се в себе си и си дайте реална сметка как се държите пред детето си.
4. Наложете последици и възможности за коригиране. Ако установите, че детето ви упражнява тормоз, е важно да наложите подходящи, ненасилствени последици. Това може да е ограничаване на заниманията му, особено такива, които насърчават тормоза (социални събирания, време за телевизия/социални медии). Насърчете детето си да се извини на връстниците си и намерете начин за по-доброто му приобщаване в бъдеще.

UNICEF