Как да разговаряте с бебето си още преди да проговори

Колко пъти ви се е искало да разберете защо плаче вашето бебе? Сменяте памперса, храните го, пеете му, а то продължава да плаче. Иска ви се с прости думи да можеше да каже какво му е и да приключи агонията и за вас и за него.

Вярвате или не, възможно е вашето бебе да ви „каже”, че е жадно, че иска мляко (а не например сок или вода, които му предлагате), че го боли коремчето, че иска да гледа любимото си филмче, че му се яде ябълка, банан, сандвич, че иска да го завиете с любимото му одеалце… Всичко това може да ви го каже само без да обикаляте цялата къща за всичко, за което се сетите, че може да иска, да му го показвате и да питате: „Това? Това ли искаш?”. Представяте ли си, че дори може да преодолеете потенциалния рев на детето затова, че му обувате сини чорапи, а то иска червени. И то може да ви го каже!

Не става дума за някакви измишльотини или гадаене, а за съвсем обективно и реално нещо като…езикът на знаците. Чрез него детето лесно може да изрази желанията или страховете си. Чудите се дали това няма да забави или попречи на истинското му проговаряне? Оказва се, че езикът на знаците не само, че не забавя, но и подпомага проговарянето.

В САЩ вече се преподава езикът на знаците на деца и бебета на възраст между 6 и 36 месеца. Това е изключително полезно за развитието на децата. Така се спестява и объркването на родителите и паническото чудене какво да направят. С езика на знаците бебето директно общува с родителите си и това ги сближава още повече.

Как работи езикът на знаците?

На първо място тази идея не е изненадваща и всъщност е много логична, тъй като всички знаем, че бебетата от един момент почват да разбират всичко. От друга страна моторните им умения се развиват значително по-бързо от способността им да говорят. Освен това децата обичат да жестикулират. Замислете се как бебетата се научават да махат за довиждане или да посочват нещо много преди да се научат да произнасят думички като „Чао!” или „Виж!”.

Идеята да се помогне на децата да изразяват по-лесно желанията си със знаци идва от американеца д-р Джоузеф Гарсия – експерт в детското развитие. Той установява, че чуващи деца на родители с увреден слух усвояват с лекота езика на знаците. Те проявяват далеч по-малко „ревливо” поведение от другите бебета, защото могат лесно да изразят мислите и нуждите си. Така че, защо и чуващите родители на чуващите бебета да не се възползват от езика на знаците? В крайна сметка, ако едно бебе може да покаже със знаци какво мисли и иска, всички – и бебето и неговите родители, ще са далеч по-щастливи и спокойни.

Когато бебето получава каквото иска

За да научите бебето ви да използва езика на знаците, ще ви е нужна известна доза търпение, но пък не е чак толкова трудно. Дори само няколко елементарни знака могат значително да облекчат положението – например, ако научите детето си как да показва, че е жадно (да вдига палеца си към устата – нещо като знака, който правим, когато показваме, че някой си е пийнал). Ема Финли-Смит от Съсекс споделя, че с мъжа й са започнали да учат дъщеря си Изабела на някои знаци, когато е била на 11 месеца. Започнали със знака за жажда. Първоначално детето сякаш не обръщало никакво внимание. Само след седмица обаче, докато си играела на пода, Изабела вдигнала палец към устата си. Жената първоначално помислила, че детето й маха, но мъжът й забелязал, че това е именно знакът за жажда. Майката споделя, че с всеки научен знак, фрустриращите ситуации значително намалявали.

По-тясна връзка с детето

Шарон Мейсън от Девън, майка на 16-месечно момченце, разказва, че езикът на знаците я сближил още повече със сина й. Той знаел около 30 думи и е започнал дори да „прави изречения” с тях. Можел да каже например, че кучето спи или че е чул самолет. Тя споделя, че е прекрасно да знаеш какво се върти в главата на детето ти. Харесва й, че може да „говори” със сина си, дори когато той е на другия край на стаята или когато играе на площадката. Тя може да „каже” на детето, че го обича дори в тези моменти, като използва езика на тялото (прегръща се и гледа към него).

Да развием уменията за говорене

Както споменахме и преди това, използването на езика на знаците не пречи на детето да проговори, а напротив – допринася за това. Езикът на знаците трябва да бъде „преподаван” успоредно с говорната реч. Трябва да показвате на детето знака, но и да назовавате предмета или действието, за които се използва. Тъй като е важно детето да ви гледа, това развива и уменията му за концентрация. Когато детето ви отговори със знак, значи вече имате двупосочна комуникация. Ако детето ви „каже” например, че е чуло самолет, вие може да отговорите: „Самолет ли чу? Да, виждам го. Виждаш ли, ей там е. Шумен е, нали?”. По този начин прекарвате повече време в разговор с детето, а това е най-добрият начин да поощрите проговарянето.

Как да научим детето на езика на знаците

Като с всяко ново умение и при това е важно да спазвате темпото на бебето и да гледате да е забавно. Най-добрият момент да започнете „обучението” е когато усетите, че бебето ви изпитва реална потребност да общува. Това обикновено се случва към 9-10 месец – ще забележите, че детето ви става по-общително, започва да буботи и да използва различни звуци и физиономии, с които да привлича вниманието ви.

Започнете със знак за нещо, от което детето се интересува. Много бебета бързо усвояват знака за „повече”, когато се отнася до хапване!

Всеки път, когато използвате думата, правете и знака, който отговаря на нея. Винаги използвайте един и същ знак за едно и също нещо и наблягайте на ключовата дума, за да може бебето ясно да види и чуе връзката „Искаш ли ОЩЕ? Искаш ОЩЕ? Добре, нека ти дадем ОЩЕ малко”.

Бебето ви може да опита да повтори знака след няколко дни, а може и да минат няколко седмици, докато го направи. Бъдете търпеливи! Направете това занимание, колкото се може по-забавно, тъй като бебетата запомнят повече, когато нещо им е интересно (всъщност, това важи за всички).

Няколко знака, с които може да започнете

Д-р Гарсия препоръчва да използвате знаците, базирани на американската или британската знакова система, но пък не е задължително. Съвсем спокойно може да си измислите ваши знаци, с които да научите детето да „разговаря” с вас. Ето няколко идеи от установените вече знакови системи: