„Погледнете на живота през неговите очи и поставете само тези граници, които са наистина необходими, така че животът на детето да е повече изпълнен с близост и откривателство, отколкото с граници и фрустрация. Прекалено честото казване на НЕ подкопава взаимоотношенията ви.“
Сигурно сте чували, че на детето му трябват граници. Едно време не вярвах на това твърдение. Но това, което научих от наблюденията си над децата, се потвърди от изследователските открития в областта на неврологията.
Когато децата се изправят пред необходимостта да обуздаят импулса си за нещо, което искат (например, да грабнат играчката от бебето), така че да постигнат нещо, което искат по-силно (щастлива връзка с вас изпълнена с топлота), те се научават на самоконтрол. Така че нашите граници на практика учат децата сами да си поставят граници, или казано другояче научават се на самодисциплина.
„Ама аз мразя да поставям граници. Това е най-гадната част от това да си родител!“
Някои родители, онези които бих нарекла либерални, ми споделят, че мразят поставянето на граници, особено във възрастта на прохождане, когато децата реагират с повече фрустрация.
Те ненавиждат идеята да натъжат повече детето, не искат да предизвикват гневно избухване и определено не искат детето да им е ядосано. Само че с течение на времето те често забелязват, че детето им не е развило способността да понася фрустрации или да се справя с чувствата си. Тези деца често наричаме „разглезени“.
„Броя до три и те скачат. Никакви лигавщини!“
Други родители се хвалят, че нямат проблеми с налагането на граници и се гордеят колко бързо се подчиняват децата им, когато им дават наставления. Децата им често се справят добре, докато не влязат в гимназията, когато става очевидно, че те не са развили умението си да преценяват добре или да мислят самостоятелно.
Децата отгледани по авторитарен начин са по-склонни да се сдружат с други деца, отгледани по същия начин, да се превърнат в насилници или жертви, да изпитват трудности в справянето с гнева си и като възрастни са по-склонни към депресии.
Има и среден път, който работи добре. Изследванията показват, че децата се развиват най-добре, когато при необходимост им се поставят граници, но с емпатия.
Емпатията прави поставените граници по-лесни за преглъщане от детето, така че то не им се съпротивлява толкова силно и ги приема. Децата имат нужда от подходящи граници, но има значение как ги поставяте.
„Поставянето на граници не е ли да проявиш смелост да кажеш НЕ и да го спазиш?“
Да, но поставянето на граници с емпатия означава, че вие:
• Започвате с установяване на силна и подкрепяща връзка с детето си, така че то да разбере, че сте на негова страна.
• Гледате през неговите очи и предлагате истинска емпатия, която то усеща.
• Устоявате на желанието да наказвате по какъвто и да било начин. Поставянето на граници дава урок на детето. Всичко в повече има обратен резултат.
• Погледнете на живота му през неговите очи и поставете само тези граници, които са наистина необходими, така че животът му да е повече изпълнен с близост и откривателство, отколкото с граници и фрустрация. Прекалено честото казване на НЕ подкопава взаимоотношенията ви.
„Но как да преценя кои граници са наистина необходими?“
Ако помислите малко, ще установите, че вече знаете отговора. Безопасността, за него и другите около него, не е нещо, с което се правят компромиси. Всички други правила ще се променят с течение на времето – то ще трябва да се научи да си почиства собствената мацаница, например, и да не прекъсва хората по средата на изречението – но ако гледате на нещата през неговите очи, и не забравяте кое е подходящото за възрастта му, ще знаете с какво може да се справи детето.
Вие също ще знаете от какво има нужда то, например добър сън през нощта, и ще сте готови да наложите спазването на тези неща. Така че внимавайте да не поставяте ненужни граници, но не се колебайте да поставите, тези които са необходими.
