Как да крещим на децата правилно
Така, нека помислим: Защо крещим на децата си? И има ли някакъв педагогически ефект от силно извиканите думи, от заплахите и ревовете?
Май, не! Освен това, да крещим означава скоро да очакваме на нас да започнат да крещят! Собствените ни деца.
Можем ли да направим така, че да престанем да викаме на децата си. Та, ние дори не искаме да го правим, но понякога се чувстваме толкова безсилни и в пълна невъзможност да ги накараме да ни чуят.
Всъщност повишаването на тон, виковете и крясъците, произведени от родителите имат много кратковременен ефект върху децата, и нямат никаква поучителна стойност. Единственото, което постигаме е още по-голямо раздразнение, чувство за безпомощност, а понякога дори озлобление от всичко това. От наша страна, и от страна на децата. В очите на децата си се превръщаме в „чудовища“, унищожаващи всичко хубаво в отношенията ни, а в нашите собствени – малодушни некадърници.
Можем ли да не викаме?
Може и да можем, но ако на нас са викали, когато сме били малки, как тогава ние да не викаме сега на нашите деца?
Нека опитаме все пак със следните съвети, ако не помогнат, вероятно няма и да навредят.
Преди да викнем, да предупредим, че ще викаме!
Това е доста трудно, особено ако точката на кипене е достигнала своя връх. Но, нека опитаме да кажем: – „Чуй ме, защото съм на път да се разкрещя!“
Пробвалите споделят, че този израз обикновено върши добра работа и децата в повечето случаи престават да правят това, което ни вбесява.
Понякога използваме думи, които дори на нас може да ни се стори, че звучат нелепо и абсурдно, но за децата точно те могат да се окажат достатъчни, за да ги отклонят от онова, с което ни вбесяват.
Как да крещим правилно?
Когато сме гневни, ядосани и виковете са неизбежни, специалистите съветват да крещим на себе си, а не на детето. Полезно е да си повтаряме, че сме добре, че нещата ще се оправят, че всичко е наред. Много важно е в такива моменти съзнателно да избягваме да споменаваме причината, която ни е вбесила, както и да се обръщаме пряко към виновника за нервната ни криза.
Много е важно детето да разбере обаче, че сме ядосани на него. Така то самото ще се научи да адресира правилно яда си.
Обидни думи и квалификации са категорично неприемливи и тяхната употреба трябва да бъде напълно изключена от родителския речник.
Точката на кипене
Когато стигнем точката на кипене е добре да направим нещо, което да освободи част от натрупаното напрежение. Например да почистим загорелия тиган или да забием пирон в стената. Изобщо всяко физическо усилие, което положим, е много вероятно да подскаже на околните, в това число и на децата, че положението е напечено, а е и отличен начин да ни отърве от натрупаната негативна енергия и отрицателни емоции.
Психолозите предупреждават, че в ситуациите, които ни карат да викаме и да проявяваме агресивност винаги съществува опасност да изречем някаква обида. В такива моменти е много важно да умеем да се контролираме, защото всяка изречена дума или заплаха към децата се възприема от тях буквално.
Ако желанието да изкрещим някакво обяснение в лицето на детето, вбесени от поведението му, е далеч по-добре да се опитаме да изразим емоциите си само с гримаса или да я изречем шепнешком. Добра идея е да излезем в съседната стая или да „поговорим“ с някой неодушевен предмет, та било то стол, маса, възглавница или просто на отворения гардероб.
Е, и накрая, добре би било да възприемаме всичко в живота с мъдрост и спокойствие, независимо от страховете ни, от умората, от мнението на другите.
А, когато вече сме „разтоварили самосвала“ с негативи някъде другаде и поривите за викане спаднат до зелената зона, е добре просто да прегърнем и целунем децата и всичко отново ще бъде наред.
14,562 преглеждания
