Как да бъдем последователни във възпитанието

Има едно нещо, свързано с дисциплината при децата, с което са съгласни всички експерти – ключът е в постоянството. Ако променяме нещо, в начина по който възпитаваме децата си, нека бъдем последователно и да вървим в същата посока, в която сме се движили до момента.

Децата ни имат нуждата да предвиждат как ще постъпим спрямо една или друга ситуация: „Мама очаква от мен да сложа масата. Ако не го направя, тя вероятно ще се разсърди”. Постоянството казва на детето, че това е важно за нас: „Слагането на масата е моя отговорност като член на семейството”.

Също така, последователността в нашите реакции и поведение, дава на децата усещане за сигурност. Не е справедливо постоянно да променяме принципите си на възпитание или да ги прилагаме хаотично и определено не е ефективен начин да накараме децата ни да научат правилата, което всъщност е нашата цел.

Всички ние знаем тези неща много добре. Но на теория. Там в истинския свят, ние се борим. Уморени сме, заети и с малко помощ от нашите наистина очарователни деца, ние сменяме курса. „Опитвам се да бъда последователна в прилагането на правилата, но понякога съм уморена, стресирана или е много късно и аз просто се оставям по течението”, споделя една майка. Но всички припознаваме тези думи като наши, нали?

Как може да се справяме по-добре и да сме по-постоянни, що се отнася до дисциплината? Специалистите споделят тези насоки, за да помогнем на себе си и децата ни, за да поддържаме и останем в поетата посока.

Избирайте приоритетите си

Ако се опитваме да се справим с всяко предизвикателство, свързано с дисциплината наведнъж, в крайна сметка ще се окажем твърде претоварени, за да се придържаме към него. Така че, нека изберем само едно или две, върху които да съсредоточим вниманието и усилията си. Това може да е хленченето, отговарянето или гневните изблици и тръшкането. И когато се прояви някое от тях, ние трябва да реагираме всеки път, без изключение. Да не се отказваме или подкрепяме подобно държание.

Подгответе се за продължителна борба

Обикновено отнема около три седмици, за да променим дадено поведение. Нека се поставим на мястото на детето: „До сега мама никога не е казвала, че наистина иска да й помогна в слагането на масата и изведнъж започва да крещи. Сега за първи път тя ме моли да го направя, защото всеки вкъщи има своите отговорности. Объркан съм.” Промяната може да се случи, но вероятно не с темпото, което искаме.

Пишете си напомнящи бележки

Оставяйте си бележки, които ви казват: „Не спори”, „Търси сътрудничество” или „Не се поддавай на хленченето”. Това може да ви изглежда елементарно, но всъщност наистина помага. Поставяйте ги на места, които може да виждате постоянно през деня. И направете една голяма, на която да пише: „Спокойствие, Постоянство, Грижа”. Сега това е твоята майчина мантра.

Времето е от значение

Може да ви се иска да промените курса точно преди рожден ден или някакъв празник, например, но е по-добре да изчакате и да изберете по-подходящо време, което е по-стабилно и предвидимо, в което не се очаква промяна да навици и дневен режим. Всеки има нужда от време, структура, обмислена стратегия и моменти без допълнителен стрес, за да се упражни в постоянство. Особено родителите. Така че, не започвайте нови дисциплинарни методи точно преди заминаване, тръгване на градина или пък ако очаквате появата на нов член на семейството.

Бъдете подготвени за съпротива

Вашето дете ще ви предизвиква постоянно, независимо колко последователни сте. Или пък да веднага да отговори, както искате, само за да се върне бързо към старите си навици. Не се отчайвайте – този период на изпитване е нормален. Веднъж, след като приемете тези временни регресии, те ще стават все по-малко, което ще ви позволи да останете на терена.

Не се опитвайте да правите всичко сами

Веднъж щом решите и приемете пътя, по който ще тръгнете, подсигурете си стабилно подкрепление. Вашият партньор, родители или близки, които се грижат за детето, учителите в градината или училище, треньорът по футбол или плуване – всички, които прекарват повече време с детето трябва да бъдат включени, да поддържат един и същи курс и начин да се справят с поведенческите проблеми.

Съзнателната непоследователност

Случайната непоследователност от наша страна (твърде сме заети или бързаме) при налагането на дадено правило, дава сигнал на детето, че това не е важно за вас и то просто ще ви игнорира. Но умишленото и съзнателно несъответствие в поведението ви, което позволява на детето предварително да знае, че правите изключение – всъщност може да засили действията ви. Например: „Тъй като следващата седмица ще бъдеш при баба и дядо, може да пропуснеш подреждането на стаята си тази седмица.”