Избухливото дете
Проблемното дете може да превърна обикновеното съперничество между брат и сестра в ежедневна война. И въпреки че и „нормалните“ братя и сестри обикновено са враждебно настроени помежду си, конфликтите стават много по-чести, интензивни и травматизиращи, когато едно от децата е с проблемно поведение. Дори „нормалните“ деца са оплакват, че родителите обръщат повече внимание на братята и сестрите им, а представете си какво се случва в семействата с проблемни деца, които наистина изискват много повече внимание и грижи.
В тази връзка трябва да помислим по няколко важни въпроса:
- Как да предпазим едното дете от вербалната и физическата агресия, която упражнява над него другото, избухливото дете. Не трябва да забравяме обаче, че макар и прекалено бурна и емоционална, реакцията на избухливото дете е била предизвикана по някакъв начин. С други думи, за тангото са нужни двама.
- Искаме да дадем нужното внимание и грижи и на другите деца в семейството, но в същото време осъзнаваме, че проблемното дете се нуждае от много повече време, внимание и грижи – поне докато не се справи с някои от проблемите си и не усвои известни умения.
- Трябва да се погрижим другите деца (или дете) да проумеят защо брат им или сестра им реагира така бурно в споровете и неразбирателствата, защо не може да отстъпва, да проявява търпимост и да решава проблемите си. В същото време не искаме те да се чувстват длъжни постоянно да стъпват на пръсти, нито да смятат, че техните нужди и проблеми винаги са на второ място заради вечно по-неотложните нужди на проблемния им брат или сестра.
- Искаме да уверим децата, че сме наясно колко трудно им е с такъв брат или сестра, без обаче да проявяваме неуважение или да подценяваме истински значимите нужди на проблемното дете.
Ако другите деца (или дете) са достатъчно големи, може да им обясните защо техният брат или сестра се държи по определен начин и защо му е толкова трудно да промени поведението си. Научете ги как да се отнасят към него/нея, така че да не предизвикват враждебна или агресивна ответна реакция. Разкажете им какви стъпки сте предприели за подобряването на нещата. Братята и сестрите са по-сговорчиви, когато микроклиматът в семейството е по-благоприятен, когато проблемното дете избухва по-рядко и активно участва в подобряването на семейните взаимоотношения.
Това обаче невинаги им помага да спрат да се оплакват от очевидния двоен стандарт, който родителите прилагат в отношението си към тях и към другото дете. Не се опитвайте да скриете факта, че не разпределяте вниманието и грижите си равномерно между всички деца, като започнете да третирате проблемното дете наравно с останалите. Във всяко семейство, както във вашето, така и във всички останали, еднаквото отношение не е синоним на „справедливо“. Дори в „обикновените“ семейства се случва родителите по-често да помагат с домашните на едното дете или да имат повече изисквания към него, или пък да полагат повече грижи за другото. Това, че се отнасяте малко по-различно към детето, което се нужда от допълнителна помощ, за да го научите да отстъпва, да бъде по-търпеливо и да решава проблемите си, не означава, че не обръщате достатъчно внимание на другите деца и на техните проблеми. Когато децата се оплакват, че не получават от вас същото внимание и очаквания, с каквито дарявате техните проблемни братя или сестри, това е отлична възможност да ги научите да се поставят на мястото на другия.
Райли: Защо не се ядосваш на Дженифър, когато те нагрубява? Не е честно.
Деби: Знам, че ти е трудно да слушаш ругатните й. На мен също не ми харесва. Но в нашето семейство се опитваме да си помагаме един на друг и се грижим всеки да получава каквото му е нужно. Аз се опитвам да помогна на Дженифър да не се дразни за щяло и нещяло и да използва нормални думи вместо ругатни. В това отношение тя се нуждае от помощ.
Райли: Но псуването е нещо лошо. Би трябвало да побеснееш, когато я чуваш да псува.
Деби: Е, аз не побеснявам, когато ме молиш да ти помагам по математика, нали? Не мисля, че това би помогнало много. А помниш ли как се ядосвах на Дженифър, когато тя ругаеше? Но това също не помогна, нали? Само влоши нещата. Затова сега опитвам нов подход, който се надявам в крайна сметка да проработи. И смятам, че засега е доста ефективен.
Райли: Но какво ще направиш ако аз започна да псувам?
Деби: И на теб ще помогна да намериш други думи. Но пак ти казвам, ти нямаш проблем с ругатните, което е наистина добре. Затова не мисля, че имаш нужда от помощ в това отношение.
Откъс от книгата „Избухливото дете“
Автор: д-р Рос Грийн
Издателска къща Хермес
8,758 преглеждания
