Той е Иван Ламбрев и ако ви трябва творец, който да заснеме скъпи моменти от живота на вашето бебе или пораснало вече дете, рождения му ден или друго празнично събитие, с готовност ще се отзове.
Да запечата безценните моменти на съпреживяване, радост и щастие е истинско предизвикателство за него. Прави го с такова удоволствие, майсторство и професионализъм, че резултатът винаги е за златна рамка!
Обожава да работи с естествената светлина в откритите пространства на природата, където децата се чувстват свободни да изразят своята неподправена същност.
Обича още предизвикателствата на сватбената фотография и семейните фотосесии. И винаги е готов да хване фотоапарата.
Ето и нашето интервю с него:
П7:Какво дете е в собствените си спомени Иван Ламбрев?
И: Мисля си, че бях доста кротко и послушно дете, не съм имал проблеми с поведението и училището. Сигурно го дължа на родителите си, израснах с книгите и с колелото. Първият ми подарък за Коледа (всъщност, тогава празнувахме Нова година) беше книга. Няколко тома на Марк Твен – „Том Сойер“, „Хъкълбери Фин“ и „Принцът и просякът“. За тези подаръци съм изключително благодарен, те оформиха мирогледа ми, развиха усета ми към красивото и ме научиха да следвам мечтите си. Последваха още много подобни подаръци за различни поводи, после получих и велосипед. Така общо взето изкарвах летата, четях или обикалях безгрижно с колелото.
П7: Фотографията е любопитна на всяко дете в определен период от израстването му, твоето любопитство към нея откога е?
И: Моето любопитство към фотографията не е от ранно детство. Запалих се по-скоро преди 8 – 9 години. Започнах да качвам снимки в някои от българските сайтове за фотография. Там срещнах интересни хора, направих доста приятелства. Научих много за визията, за композицията, трикове за заснемане. Препоръчаха ми първия софтуер за обработка на кадри, който ползвах. Започнах да гледам видео уроци в Youtube, имах възможността да практикувам непрестанно, да се уча от грешките си. Постепенно реших, че искам да се занимавам на по-сериозно ниво. Купих си техника и всичко необходимо. И до ден днешен не спирам да се уча. Фотографията освен в страст, се превърна и в моя професия – може да се каже, че съм късметлия.
П7: От хоби към професионално поприще или това е специалността, която си завършил? Къде си изучи занаята?
И: Всичко започна по-скоро като хоби. Страшно много харесвам непринудени детски снимки на открито, имам око за подходящия реквизит, с който снимката ще е по-завършена. Интересът ми към детската и семейна фотография се разви с годините. Първо снимах по приятелски и лека-полека потръгнаха нещата, започнаха да ме търсят. Завършил съм немска филология и МИО, но никога не съм се чувствал в свои води в тези области. В един момент желанието ми да правя нещата, които харесвам надделя. Започнах да поемам и платени ангажименти за фотосесии, сватби, кръщенета.
П7: Обичаш да снимаш, това е ясно и го правиш добре. Кое е онова нещо, което винаги е в състояние да те накара да оставиш всичко останало и да хванеш фотоапарата?
И: Децата. Винаги съм готов да грабна нещо подходящо като реквизит и да идем в парка да поснимам.
Обичам да правя нощни снимки. Дълго време живях в Лондон и съм прекарвал безброй вечери край Темза, търсейки местенце за красив нощен кадър. Обикновено, когато пътувам правя нощни снимки на интересни забележителности.
Обожавам да снимам също цветя и всякакви хвърчащи насекоми – така се разтоварвам. Имаме лимонови дръвчета в градината, цяла пролет и лято са отрупани с цветове. Понякога прекарвам доста време в дебнене на някое интересно насекомо.
П7: Защо обичаш най-много да снимаш деца? Какви са предизвикателствата в твоята професия?
И: Децата са по-непринудени. По-лесно можеш да издебнеш интересен детски поглед, закачка, момент на щастие. Става интересно в студиото, понеже има доста разнообразни детски неща – играчки, реквизит и хлапетата сами си избират с какво да ги снимам. Получават се неочаквани, свежи снимки.
Възрастни снимам при поръчка на семейни фотосесии и най-често на сватби. Харесвам атмосферата на този празник на двама влюбени. Предизвикателство е да пресъздадеш тържествеността и очарованието на деня, да запечаташ интересните моменти в църквата, непринудените изражения на гостите, уловени без да забележат, че са снимани, атмосферата в ресторанта.
П7: Какво е особеното при заснемането на детски фотосесии сред природата? Нужни ли са ти много помощници и как успяваш да накараш малките палавници да те слушат?
И: При детските фотосесии на открито правилният подбор на аксесоари е много важен. Понякога, понеже искам да направя по-разнообразни кадри, моля приятелката ми да помага с пренасянето и аранжирането на реквизита, не мога да се справя сам. Когато децата са по-големи – слушат и позират, лесно е. Трябва само да избера място с подходяща светлина. Но има случаи, когато не слушат изобщо и се налага да ги оставя да си играят със или около реквизита. Тогава на помощ идва обектив, с който снимам от доста далеч и така не ме забелязват. Всъщност, в подобна ситуация, това е единственият начин да се направят снимки и опитът ми показва, че те обикновено се получават със страхотна атмосфера.
П7:Какво би посъветвал нашите читатели, за да имат техните деца перфектни албуми, на които да се наслаждават до дълбока старост?
И: О, много е лесно! Подгответе се за фотосесията, било тя детска или семейна, съгласувайте визията си, вземете си доброто настроение. В блога си давам доста съвети по темата. Разгледайте добре портфолиото на няколко фотографа, които сте си набелязали. Сравнете и изберете този, който ви допада най-много.
Колкото по-отпуснати са клиентите, толкова по-непринудени и свежи кадри се получават. Гледайте на фотосесията като на приключение, забавлявайте се цялото семейство заедно и няма начин да не се получи.
За връзка с Иван Ламбрев:
бул. “Македония” №21, гр. София
тел: 0877011901
http://lambrevphotography.com/
