История за Архангел и хората, които бдят над него (споделено)
За нелеката съдба на малкия Архангел ми разказа майка му Елица. Сподели ми за здравословните му проблеми, които започват още от раждането му. Сърчицето му спира на няколко пъти, лекарите успяват да спасят живота му, но мозъкът остава увреден. Често му е трудно да диша и не може да се справи без помощта на специален апарат.
Срещнах Архангел, когато беше на годинка и 7 месеца, но развитието му отговаряше на 5-6 месечно бебе. През повечето време той лежеше, не можеше да седи, не издаваше звуци, не можеше да държи играчки в малките си ръчички. Не можеше и да се храни самостоятелно, не познаваше вкуса на храната, не знаеше как да я сдъвче и как да я глътне.
Докато наблюдавах Архангел забелязах, че той не отделяше поглед от майка си и й се усмихваше. Момченцето беше силно привързано към нея, защото тя постоянно беше до него и му помагаше. Елица говореше с мъка, докато ми разказваше за изпитанията, пред които е изправена като майка, но в погледа й ясно долавях борбеност и силна майчина воля.
Когато й казах, че е изключително смела, тя ме погледна и ми отвърна: – „Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете!“
В тези думи Елица вложи целия смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш изцяло, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш безусловно и да се бориш всекидневно то да живее по-добър живот. Въпреки ограничените финансови средства, с които разполагаше семейството й, въпреки факта, че тя нямаше родителски опит, майката нито за миг не се беше замисляла да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, въпреки тежкото му здравословно състояние, беше естествено толкова, колкото дишането.
Причината Елица да се обърне към Центъра ни за обществена подкрепа (ЦОП) в Пловдив е, че въпреки усилията, които постоянно полага, майката се нуждае от материална и емоционална подкрепа. От центъра подкрепят майката с храна и бебешка козметика , с рехабилитация за Архангел, която да се извършва от специалист в дома на семейството, защото малкият не може да бъде транспортиран до болницата. Необходимостта да сподели с някого своите страхове и съмнения, да разкаже за начина по който ежедневно се чувства е посрещната от специалисти, с които тя свободно може да разговаря и да се чувства емоционално подкрепена.
След упорита съвместна работа, Архангел вече може да седи, издава звуци, държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП, а майка му знае, че има кой да чуе тревогите й и да я подкрепи, както и някой, който да се радва на успехите на детето й заедно с нея.
Благодарение на подкрепата на ЦОП, Елица знае, че не е нужно да върви по трудния път сама. Специалистите са неотлъчно до нея и семейството й, а това я успокоява, в някои моменти е уязвима и крехка, но по-често тази подкрепа сваля тежкия товар от раменете си и тя е по-често уверена, че е добър родител.
От ЦОП подкрепят Архангел и семейството му с каквото могат, постоянно. Предстои да станат застъпници пред различните институции, за да може малкото момченце да има достъп до необходимите за неговото здравословно състояние услуги. Продължава подкрепата и да рехабилитационни услуги в домашна среда, както и материалната подкрепа, защото грижата за детето изисква много средства, с които семейството не разполага. Елица все още понякога се чувства разколебана и изплашена: „Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде само. Все се надявам да се случи, но като се разболее се притеснявам да не стане най-лошото“. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и подкрепата, която ЦОП й оказва и се чувства обнадеждена. „Цяла България бди над детето ми“, казва тя с нежна майчина усмивка.
Текст и снимка: Фондация за нашите деца
5,118 преглеждания
