В днешно време децата имат много възможности да развиват уменията си.
Могат да ходят на футбол, уроци по пиано, карате или да играят компютърни игри. Но освен всичко това, децата имат нужда от време за истински игри – такива, които не са електронни или такива, развиващи само едно умение. Едно от заниманията, които не само развиват въображението, но е и изключително забавно за малките, е кукленият театър – това е като магия, която отваря нови светове за малчуганите, а и не само за тях.
История на кукления театър
Куклите са стари колкото е стар и самият театър. Най-вероятно първите кукли са направени в Индия и Египет. Има сведения за куклен театър в тези страни още от преди хиляди години.
Името на марионетките идва от Италия. Преди стотици години, на Коледа, са били направени малки фигурки на Дева Мария и Иисус. Тези кукли били известни като марионетки, в превод – Малка Мария (marionette).
Марионетката (кукла на конци, за която се счита, че се появява в Европа по време
на Ренесанса) е една от многото разновидности на кукли, използвани в този вид театър.
Актьорите се наричат кукловоди и обикновено са скрити от зрителите, но при определени обстоятелства могат и да се видят и в цял ръст. Някои от тях са разположени над нивото на сцената, докато други са под него. Най-често са скрити от зрителите посредством завеса или някакъв друг театрален декор.
Никой не може да каже със сигурност как и кога всъщност се заражда идеята за кукления театър, но едно от предположенията е, че като изкуство той се заражда в Китай с театъра на сенките. Там са използвали куклите, за да представят герои, богове, животни и други създания от техните легенди.
Друго предположение е, че кукленият театър се е зародил още много отдавна в различни страни под различни форми, много преди официалното представяне на театъра на сенките в Китай. Може би е така, защото хората винаги са се интересували от това да контролират света на другите, вероятно, за да могат да определят своя собствен. Кукленият театър е споменат още в писанията на Аристотел и Платон, а някои от най-ранните видове „кукли” са маските, които някои племена са използвали.
Днес куклените театри и куклените постановки са предимно за деца.
В тях винаги се разказва някаква история, най-често взета от народните приказки и легенди.
За децата кукленият театър е вълшебство. Той не само развива въображението на малки и големи, но е и едно от многото изкуства, които вдъхновяват. Знаете как, когато ходите с детето си на театър, то се вживява и дори инстинктивно подвиква на куклите да се пазят, когато са в опасност.
Ако децата използват въображението си, могат да създадат собствени кукли и собствен куклен театър.
