Историите на баба Петя: За качката и бибата
Приемете го за „бабини деветини”, ако щете, но това, което ще ви разкажа, е една истинска психологическа драма, макар и в миниатюр, в която ние с дядо Благо бяхме задочни участници, а някои от нас дори и потърпевши – за щастие без сериозни последици!
Всичко започна преди повече от месец, когато мама Ани попита Оги какъв подарък иска от Дядо Коледа.
„Качка!” – отвърна той, без дори да се замисли.
Оги е моят внук, който е на 2г. и 3м., а „качка”, на неговия език, е прахосмукачка. Той по начало много обича уреди и машини, които „б’ъмчат”, но към прахосмукачките е направо пристрастен. Още лятото, на вилата, си отваряше сам шкафа, където „нани качката”, и я влачеше из цялата къща, бръмчейки с уста. На въпроса: „Какво правиш?”, гордо отговаряше: „Чистам!”. Но, след като понахитря, вече не се задоволяваше да бръмчи с уста, а искаше „качката да б’ъмчи”. Научи се да изважда шнура и да го пъха в контакта, което ни принуди да я скрием в килера на горния етаж и да чистим само, когато той е на разходка. После откри, че и у леля му има „качка” и със ставането от сън настояваше да ходим у тях, а на въпроса: „Защо? Какво да правим там?”, чистосърдечно отговаряше: „Да чистим с качката.”
Леля му великодушно му разрешаваше да я включва в контакта (обезопасен, разбира се!) и да чисти колкото иска, но само в коридора, след което той забравяше за нас, и ние за него, понякога повече от час! Когато си тръгвахме, трябваше да му обяснявам, че „качката се е уморила и иска да нани”, а той настояваше: „Не! Иска да б’ъмчи!”
Ето защо не се изненадахме, че иска от Дядо Коледа собствена „качка”…
Майка му, обаче, му беше подготвила „капан”:
„А ти, какво ще подариш на Дядо Коледа?”
„Ами пода’ък!” – неуверено каза Оги и се замисли дълбоко…
Мама Ани продължи:
„А искаш ли да му подариш „бибата” (биберон-залъгалка, с който се приспива от бебе)? Ти вече си голям и тя не ти трябва, нали?”
„Ами да!” – лекомислено се съгласи Оги.
След този разговор многократно му се напомняше, че, когато дойде Дядо Коледа и му донесе „качката”, той трябва да му подари „бибата”. Въпреки готовността, с която се съгласяваше, аз бях малко скептична, макар да съм убедена, че наистина му е време да се откаже от „бибата”. Затова въздъхнах с облекчение, когато разбрах, че размяната на „подаръците” ще се състои при другите баба и дядо…
Вечерта, след посещението на Дядо Коледа, Ани ни прати клипче, на което се вижда как още щом се звънна на вратата, Оги се затича да отвори, с малко пакетче в ръката и щом видя „добрия старец” (бащата на Димо), му каза: „Ето ти един пода’ък – да го дадеш на едно малко бебе! Аз вече съм голям!”
Дядо Коледа го похвали, а после извади „качката” от чувала и на Оги му светнаха очичките! Загуби всякакъв интерес към Дядо Коледа и колкото и да се мъчеха да му привлекат вниманието, за да му изпее песничка, то беше изцяло погълнато от „качката”, която „б’ъмчеше” почти като истинска!
Драмата, обаче, започнала, когато дошло време да си ляга и го сложили в креватчето…
Оги от бебе е известен с това, че обича да „нани”. Заспива самичък, на тъмно, без никакви проблеми, откакто се е родил. И досега спи непробудно по 12 часа нощем и по 2-3 часа след обяд и винаги се събужда весел, спокоен, пълен с енергия и желание за игра.
Тази вечер, обаче, добрата фея на сънищата май си била отишла,
заедно с „бибата”…
Осъзнавайки какво се е случило, и невъзможността да си я върне, без да плаче (и без дори да споменава думата „биба”!), той започва да търси някакъв заместител. Иска чай, гърне, „качката”, после иска баба да му разкаже приказка, после мама, тати… и така, докато накрая заспал от изтощение. Спал неспокойно, мятал се, бълнувал, а сутринта се събудил кисел и раздразнителен…
Всичко това го научих на другия ден от баба Деси, на която го бяха оставили. Жената се беше видяла в чудо и ми се обади за помощ! За да го приспи след обяд, два часа му разказвала приказки и накрая се престорила на заспала, но само след час той се събудил в истерия (явно сънувал кошмари!) и не могли да го успокоят с дядо му. Опитали се да му привлекат вниманието с „качката”, но той я хвърлил на земята и не искал да я погледне, осъзнавайки навярно, че е „платил” прекалено висока цена за нея.
„Петя, къса ми се сърцето, като го гледам как страда, но не смея да им кажа нищо!” – каза тя накрая.
Всичко това дотолкова ме разстрои, че не се сдържах и го споделих с Благо. Това беше голяма грешка! Обикновено му спестявам такива неща, защото е прекалено чувствителен, особено по отношение на Оги! А това направо го взриви емоционално:
„Как може? Това е издевателство над психиката на детето, с чувствата му!”
Зачерви се, започна да диша тежко, а като му измерих кръвното, беше 200/110!
Видях се в небрано лозе! На „Бърза помощ” ли да звъня или да се моля, и за кого по-напред – за него ли, за Огнян ли или за майка му и баща му…
А като си спомних, че леля му беше точно на възрастта на Оги, когато се опитахме да я дадем на детска градина и тя на третия ден получи нервни тикове, с които половин година след това не можехме да се справим, направо и на мен ми призля!
Но тъй като знам, че Ани не зачита ничие мнение и не признава никакви авторитети по отношение възпитанието на „собственото й дете”, задоволих се само да се надявам да се вразуми.
Все пак добре, че тази драма не се разигра на наш терен, защото нито Благо, а още по-малко аз, щяхме да изтърпим Огнян да реве до захлас, без да се намесим. Вечерта едва издържах до 10 часа и се обадих да разбера как се е развила драмата. Слава Богу – развръзката беше дошла неочаквано и вече имахме happy end!
Баба и Дядо успели все някак да успокоят Оги и като се върнали Мама и Тати, той ги посрещнал на вратата с „качката” в ръце и казал:
„Мамо, ето ти качката, занеси я на Дядо Коледа
и му кажи да ми върне бибата!”
Не съм сигурна дали сам го е измислил или баба Деси му е подсказала (макар да не признава) – важен е резултатът. А той бил, че и двамата изпаднали в умиление, а Ани извадила „бибата” от чантата си и му казала:
„Ето, Дядо Коледа сам ми я даде, защото разбрал, че страдаш за нея, а “качката” си е твоя – той не я иска!”
Мога само да си представя как е грейнало личицето му и как се е успокоило сърчицето му, щом като веднага пожелал да отиде да „нани” и едвам изтърпял банята, която иначе обожава!
А ние с дядо Благо хубаво си поплакахме, като да бяхме гледали някоя сълзлива мелодрама, която завършва с хепи енд!
Автор Баба Петя
31,671 преглеждания
