1. Защо искаме да си вземем дете от дом?
Е първият въпрос, на който трябва откровено да си отговорите преди да предприемете кандидатстване. Това ще ви помогне изключително по отношение на бъдещия статут: приемна грижа или осиновяване. Ето и един пример: ако искате да имате собствено дете, защото по някаква причина не можете да имате свое, биологично – тогава вашата форма е осиновяване. Ако искате алтруистично да направите добро на едно изоставено дете, за да го спасите от изолацията на дома и сте готов да приемете, че то най-вероятно ще има връзка и срещи с биологичните си роднини и може да ви нарича по име, както и факта, че ще имате изключително и само отговорности, без почти никакви права – тогава можете да се поинтересувате от формата: приемна грижа.
2. Колко време отнема?
Не се заблуждавайте, че осиновяването става по-трудно и по-бавно за разлика от приемната грижа и това да ви подведе по отношение на избора, защото по закон и по документи и двете форми – приемна грижа и осиновяване изискват почти еднакво време и усилие. Приемната грижа е по-скоро вид социална работа в непрекъсната връзка със социални работници, психолози, биологични роднини, в условия на родителстване. А осиновяването ви дава права на родители. Скоро мои приятели осиновиха дете и всичко стана изключително цивилизовано и в срок от 1 година. Приемната грижа, за която ние кандидатствахме, събирахме документи, минахме оценка и обучение до настаняването на децата ни отне около 8 месеца.
3. Обърнете се към Отдела за закрила на детето /ОЗД/ към общината, в която живеете.
Е следващата крачка по отношение на кандидатстването. Там ще пуснете първо молба, в която ще посочите, че кандидатствате за осиновяване или приемна грижа. Ние кандидатствахме за приемни родители. Дадоха ни списък с документи, които трябваше да съберем – около десетина на брой, които удостоверяват: физическо и психическо здраве; че не сме болни от СПИН или други тежки заболявания; справка за доходите и че не взимаме помощи; препоръки от приятели и др. След представянето на документите бяха насрочени срещи с цялото семейство и посещения в дома ни на социален работник от отдела. Последва оценка на документите от страна на ОЗД и насрочване на обучение за приемна грижа. Ние ползвахме услугите на фондация “За нашите деца”, която предоставя социалната услуга – обучение на приемни родители: http://www.priemidete.org/. След края на обучението те също написаха доклад за нас, като кандидат приемни родители. Беше насрочена комисия, пред която официално кандидатствахме и тя разгледа всички документи, събеседвахме. След успешното представяне пред комисията бяхме вписани в регистъра за приемни родители. Около месец след това започнаха срещи с децата – две братчета, които щяха да бъдат настанени в нашето семейство.
4. Първите срещи с децата.
За тези първи вълнуващи срещи с детето или децата, както беше нашият случай, ще дам само няколко съвета, които получих тогава от мой приятел, дълги години работил с изоставени деца, които ми бяха много полезни: не ги гушкай, не се опитвай да фамилиарничиш с тях, спазвай личното им пространство, занеси им нещо за игра, което в момента да направите заедно – малък пъзел или книжка за оцветяване и лакомство. Тези съвети ни спасиха от високия градус на емоцията, който владееше всички в този момент, както и от грешки и неправилни реплики. Децата в тази ситуация са изключително уплашени и развълнувани. Както и ние. Затова книжките за оцветяване и рисуването ни помогнаха да намалим напрежението и да проведем една нормална и човешка първа среща. Всички я помним в подробности! Успех!
Ако имате въпроси или искате да споделите, пишете ми на: dmilena@abv.bg
