Струва ли ви се понякога, че всички родители имат мнение по всякакви въпроси и мнението на всеки едни е диаметрално противоположно на мнението на останалите. Сякаш те водят някаква необявена война помежду си, съревновават се с въображаеми противници, спорят с несъществуващи опоненти, борят се с невидими врагове. И на фона на цялата тази картина всеки отстоява своето виждане крайно ожесточено, без дори да поиска да чуе този отсреща.
Най-честите въпроси, които разпалват яростни дискусии, а понякога предизвикват титанични монолози, обикновено са свързани с кърменето, захранването, обличането, температурата в стаята на бебето, прясното мляко, нишестето, гушкането, люлеенето на ръце и прочие, свързани с отглеждането и възпитанието на детето казуси.
Но кому е нужно чак такова вникване в тези преходни с възрастта въпроси, които ние родителите сме склонни толкова често да превръщаме в „буря в чаша вода“?
Има ли кой да ни каже кои са истински значимите неща, които обединяват родителите в едно цяло по пътя на тяхната родителска роля в израстването на малкото дете, защото то пораства толкова бързо, че сами не разбираме кога е станало на 18 и вече иска да кара семейната ни кола.
Но има все пак няколко неща, които наистина са в състояние да ни обединят и те са не толкова важни на пръв поглед, но достатъчно дразнещи, че да споделим единомислието си по тях.
Ето някои от нещата, които могат наистина да ни подразнят и които приемаме без да се противопоставяме и спорим едни с други:
1. Досадната 20 минутна дрямка в колата, която проваля всичките ни надежди, че „зверчето“ ще заспи навреме вечерта.
2. Чакането пред кабинета на педиатъра, което се проточва толкова, че става време за обяд, а хлапето вече е гладно и уморено и не спира да мрънка и реве, от което и нашето настроение вече е в точката на замръзване дотолкова, че опитите за шегички от страна на доктора изглеждат не просто неуместни, а направо нелепи.
3. Моментът, в който тъкмо сме положили глава на възглавницата и започват да валят въпроси и желания: „Пие ми се водичка.“; „Може ли приказка?“; „Къде е Мечо?“; „Искам мляко… не, не, искам бисквитка.“ И така нататък, и така нататък. Малките разбойници са толкова находчиви, че е невъзможно да предвидим и подредим всичко, което ще им хрумне да ни поискат на нощното шкафче.
4. Събуждането рано сутрин, когато хлапето с бодро кънтящо гласче оповестява, че денят започва – нищо, че навън е все още пълен мрак. Откъде се взима тази детска енергия? От една страна едва сме го приспали снощи, а ето че само броени часове и то вече е свежо като „краставичка“ и бодро скачат по главите на всички още в тъмна доба. И не, не си мислете, че можете да свършите нещо полезно в 5 без десет сутринта! Продуктивността ви е толкова далече от реалността, че освен да се върнете в леглото, наистина няма какво друго да направите. Стига „краставичката“ да се навие също да се върне с вас леглото.
5. Пронизителният бебешки рев, който разцепва тишината в квартала пак по никое време и който ви се струва, че е в състояние да изпочупи съседските прозорци или е на прага да предизвика пристъп на нечовешка мигрена още с първите си тонове.
6. „Мамо, имам пиш“, точно когато сте на касата в супермаркета. Това е класика в жанра, просто няма случай, в който този сценарий да бъде пропеснат. Нещо като условен рефлекс – „каса в супермаркет – пиш“. Нищо, че сме попитали малкият диктатор един милион пъти преди да влезем в магазина пишка ли му се, нищо че въпреки отрицателния отговор сме минали през тоалетната, и нищо, че още веднъж сме го попитали за по-сигурно и след това.
7. Усещането, че сме нинджи, когато се налага да влезем в детската стая.
8. Почукването на вратата на родителската спалня в най-неподходящия момент. Е, благодарни сме, че изобщо почука все пак, а не влетя като ядрена ракета, нали?
9. Онзи момент, в който то поиска да ни направи прическа или да избере дрехите ни за излизане. Макар и на игра, това често е доста изнервящо, макар в сравнение с предните 8 точки да си е направо забавно и безобидно. Пък и винаги можем да се самоубедим, че сме готини! С малко повече фантазия и никакви тайни погледи в огледалото.
Е, да, тези неща може да ни се струва, че не са от глобално значение за отглеждането и възпитанието на детето като кърменето, захранването, пишкането в гърне, четенето на приказки, пеенето на песнички и т.н., но съгласете се, че те съществуват в битието на всеки родител и относно тях между нас цари пълно единомислие.
Или така поне си мислим ние!
Но, я кажете и вие?
Адаптация и текст: Нели Терзиева от babble.com
