Интервю с Ида Даниел
Какво те провокира да се включиш в кампанията „Малкото голямо четене“?
За участието ми в Малкото четене голяма заслуга има „Голямото четене“. Харесах кампанията, която се получи преди две години. Да се говори за книги е някак много естествено, а пък дълго време не се правеше с нужното уважение. Преди две години ми приличаше на кампания за кърменето. Да говориш за нещо, което е човешко… което прави човекът по-човек… пък по някакви странни причини се е превърнало в чудатост… и когато Богдан Русев ми се обади да ме покани в екипа, усетих как силното ми отношение към предната кампания и абсолютната ми привързаност към детските книги се събраха и веднага ме принудиха да кажа да.
Какво представлява кампанията „Малкото голямо четене“ – как би я описала ти самата? Защо да участваме в нея?
Кампанията „Малкото голямо четене“ е една кампания за удоволствието. Тя говори на всички, които някога са преживяли или сега преживяват кефа от срещата с подредени думи, които създават образи. Всеки, който участва би могъл да изпита ненасилието на това удоволствие… да изпита ползите от открито споделяне на пристрастия. Да се спори за книги вероятно е един от малкото спорове, след които се оказваш обогатен, а не натоварен от негативна енергия. „Малкото голямо четене“ се е заело да произведе известно количество позитивни вибрации сред всички, които са способни да ги поемат.
Кои са твоите любими детски книги? С какво ги свързваш?
След всеки следващ подобен въпрос спомените ми стават все по-ярки и заглавията клонят към безкрай… Ще спомена авторите на тези книги – Е.Т.А. Хофман, Андре Мороа, Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Валери Петров, Братя Грим, Виктор Самуилов, Марк Твен, Артър Конан Дойл, … по-добре да ударя спирачките.
Ти си майка, имаш малък син – какво е за теб майчинството? Какви книги ти му четете?
Да си майка е едно от тези естествени неща дето те правят още малко повече човек. Влизаш още повече в кожата си. А какво четем на нашия син… всякакви книги… и такива, които ние сме чели като малки… и такива, които сега откриваме… и много от тези малки книжки с малко думи и много илюстрации… тях ги четем по няколко пъти наведнъж, за да успеят да утолят жаждата… Рои, обаче ми е казал, да казвам, че неговата любима книга е за Мечо Пух.
Какви асоциации предизвиква в теб израза „първите седем“?
Възпитателни 🙂 До скоро чувах в тях само заплахата, отхвърлянето… обикновено съчетани с думи от рода на „липсват“. Сега когато съм майка ги използвам само на ум с по-положителен заряд… с усещането, че имам много за даване и за откриване и че и след първите седем този контакт на взаимно обогатяване между мен и сина ми ще продължава.
Какво ще пожелаеш на едно ново безплатно издание, което има амбицията да преобърне смисъла на израза „първите седем“?
Да не спира само до там! Успех!
2,811 преглеждания
