Имунопрофилактика чрез ваксиниране

Тъй като книгата е посветена на детската имунна система, не можем да не поговорим накратко за ваксинирането. Имунизацията е процес на създаване на имунитет към чужди за организма частици/вещества, като обикновено се има предвид изграждане на имунна защита към инфекциозни причинители. Ваксинацията от своя страна е процес на постигане на повишена резистентност (устойчивост) или намалена възприемчивост към инфекция чрез поставяне на ваксина.

Понятието имунизация по-често се използва при споменаване на типа интервенция, например активна или пасивна имунизация. Активен имунитет имаме, когато сме произвели сами антитела след прекарана инфекция. Активен имунитет е също така да произведем антитела след поставяне на ваксина. Тъй като механизмите на образуване на антитела след преболедуване и след ваксинация са едни и същи, активно изграденият след ваксина имунитет не се различава от този, изграден след преболедуване на дадената инфекция. Даже напротив, ваксиналният имунитет може да превъзхожда този след боледуване. Причината за това е свързана със стратегиите на инфекциозните причинители да потискат имунната система, което при някои вируси (напр. SARS-CoV-2) може да продължи месеци след излекуването. Освен това чрез ваксинирането си спестяваме страданията на това да боледуваме инфекцията, както и тя да протече тежко или да настъпят усложнения от нея.

Пример за получаване на пасивен имунитет пък е преминаването на майчини антитела през плацентата към плода (подробно разгледано в глава 1). Животът на тези преминали IgG антитела е няколко месеца, затова и пасивният имунитет е краткотраен. Бебетата получават вътреутробно антитела от майката срещу множество патогени, включително коклюш, ако майката е ваксинирана или преболедувала. Това помага на новородените да са защитени с готови антитела, произведени не от тях самите, а от майките им. Например пасивната имунизация на бебето, предадена от ваксинираната срещу морбили, паротит (заушка) и рубеола майка трае близо 1 година. Това че имат защита срещу тези опасни вируси поне година, а и имунната им система е все още незряла, са водещите причини ваксината срещу тях да се поставя след първата година от живота (на 13 месеца).

Пасивна имунизация е и когато се приложат антитела (имуноглобулин), произведени от друг човек или животни, които са активно имунизирани. Пациентите получават готови антитела, които оказват неутрализиращо действие веднага. Не се чака седмици организмът сам да си произведе антитела. Използва се при случаи на нараняване и изгаряне, за специфична профилактика на тетанус у новородени, както и при липса на ефективна ваксина или липса на време за прилагане на такава, при наличие на подлежащо заболяване, непозволяващо прилагането на ваксини. Примери за пасивна имунизация са: прилагане на имуноглобулини срещу тетанус след нараняване на кожата; поставяне на противобесни имуноглобулини след контакт с доказано бясно или потенциално бясно животно, варицела зостер имуноглобулини след контакт с варицела зостер вирус на деца и възрастни, които са с висок риск от тежко протичане (напри- 239 мер имат имунодефицит). Интравенозните имуноглобулини (IVIG) също са пример за пасивно прилагане на антитела. Препаратите с имуноглобулини съдържат огромно разнообразие от антитела срещу голям брой микроорганизми. Прилагат се при първични имунодефицити (ПИД) за превенция на хепатит А и други.

При прилагане на пасивната профилактика се взима предвид съотношението полза – риск (например смъртността от бяс е 100%, затова при съмнение за ухапване от животно с бяс се прилагат антитела срещу вируса на беса).

Принципът на ваксинопрофилактиката като част от активната имунизация е да се прилагат антигени на инфекциозни причинители в безопасна форма и в избрано от нас време. Организмът ще отговори на този антиген чрез активиране на имунната система и образуване на първичен имунен отговор, насочен конкретно и специфично само срещу него. При повторна среща със същия антиген ще се задейства отново имунен отговор, но по-бърз и ефективен, наречен вторичен имунен отговор. Така по своята същност ваксината е имуномодулатор, който съдържа специфично обработен инфекциозен причинител или части от него и допълнителни съставки за повишаване на ефективността. Ваксините се прилагат с цел да създадат имунитет (и устойчивост) към опасни заболявания (протичащи с висока смъртност и усложнения).

Защо е толкова важно да се подготвим предварително за среща с опасни инфекции? Подготовка на имунната система за евентуална среща с опасен патоген чрез предварителното ѝ „запознаване“ с негова безопасна форма е за предпочитане, защото така ние решаваме кога да протече тази среща и това се прави контролирано. Няма опасност да се разболеем, нито да настъпят усложнения от инфекция. Но защо тогава обществото е толкова силно поляризирано по темата за ваксините? На този въпрос без никакво съмнение бих отговорила – който не знае как работят ваксините, той се страхува от тях.