публикувана в Брой 3 юли-август 2011 в сп. „Първите седем“
Андрония Попова – Рони е от онези фини жени, които няма как да забравиш, ако веднъж си видял, дори да си жена. Тя не просто пее и свири добре, а във въздуха около нея сякаш непрекъснато се носи музика. Независимо дали стои зад волана на любимата си кафява лада (подарък от баща й), или разговаря с 6-годишната си дъщеря, или пее романтичен суинг на някоя клубна сцена в София, Рони умее да омагьосва хората наоколо и да ги заразява с нещо позитивно и ужасно искрено. За майчинството, музиката и умението да живее без гняв и очаквания е интервюто й за Първите седем.
Рони е родена през 1973г. във Варна. На 4-годишна възраст започва да учи пиано, след което прекъсва. Прие-мат я в музикалното с пеене. А през 97-ма отива да учи джаз в САЩ. Няма пари да плати цялата такса, въпреки че е спечелила стипендия за следването. За да я събере, работи в магазини, хотели и в казино в Атлантик Сити. Пробва се и като преводачка и секретарка в руска фирма от нюйоркския квартал Малката Одеса. Малко преди съвсем да изгуби себе си из американската шир се завръща в България. През 2001г. с приятели създава групата „Насекомикс“. Рони пее и с „Блу Балу”, а от скоро и със „Sentimental Swingers”. Името на Рони нашумя особено покрай филма на Камен Калев „Източни пиеси”, където звучат две от песните на „Насекомикс” – „Инжектирай ме с любов” и „Lady Song”. Песните си пасват идеално не само с филма, а наскоро след него се появява и първият им албум „Adam’s Bushes Eva’s Deep”.
Познавам те като Рони от „Насекомикс”, като Рони от “Sentimental Swingers”, като Рони – майката на Рада и като Рони, която чака още една дъщеря… A, забравих и като Рони – съседката от квартала. А коя си ти всъщност?
Рони: Ами аз съм си, която поискам!П: Значи си много щастлива, щом успяваш да бъдеш, която поискаш… Рони: Ами в момента наистина съм много щастлива.П: И какво е това, което те прави толкова щастлива, освен твоите скромни превъплъщения?Рони: Това, което ме прави щастлива е, че съм обградена с интересни хора, които обичам и ме обичат и живея без очаквания. Живея си живота такъв, какъвто е. Каквото ме посрещне, това посрещам.
П: А как преживяваш трудните моменти тогава?
Рони: Все по-лесно преживявам трудните неща, слава Богу. Трудните моменти са част от всичко. Трудността идва само ако започнеш много да роптаеш и да се гневиш. Излизаш от орбитата си и трудността идва да те намести. Като се научиш да приемаш нещата така, както са, е много лесно. Живея според условията.
П: Напоследък нашумя с един нов музикален проект от тази година – „Sentimental Swingers“, с който последната ви изява беше на „AtoJazz Festival“, където публиката много ви хареса в компанията на секстета на Мишо Йосифов. Разкажи повече за този проект – той помага ли в това да понасяш нещата по-леко?
Рони: Със „Sentimental Swingers“ и със секстета на Мишо Йосифов е голяма радост – самата музика, този суинг, който свирим ми носи много положителни емоции. И въобще отношението, с което правим всички тези концерти – цялата подготовка да излезем 10 души на сцената. За всеки един концерт с момичетата се подготвяме много специално – от репертоара, до всеки детайл в костюмите и прическите. И понеже от 9 месеца се знае, че съм бременна, всеки път се шият нови и нови костюми, в които да се побирам. И тъй като концепцията е винаги да сме еднакви, а Деси и Вера не искаха да си слагат тумбаци, трябваше да измисляме костюми, които и с тумбак и без тумбак да изглеждат горе-долу еднакви.
П: Харесват ли ви хората?
Рони: Така изглежда. Със сигурност има и такива, които не ни харесват. Но концертите ни са пълни с усмихнати хора, които се радват и танцуват. Концертът в Докторската градинка беше истински празник, чудо е да виждаш толкова много щастливи хора на едно място. През май месец бяхме в Кан – там свирихме на българското парти по повод премиерата на двата български филма и после отзивите гласят, че българското парти щяло да се запомни – заради музиката на живо. 
П: А ти продължаваш ли да свириш едновременно и с „Насекомикс“?
Рони: Естествено. Сега подготвяме втория албум. Преиздаваме първия „Adam’s Bushes Eva’s Deep“, тъй като се оказа, че това е най-продаваната българска музика за 2010г. И единственото, което може да се равнява по продажби е някаква компилация с кючеци… Аз мога да кажа само, че цялостното отношение, с което направихме този албум и риска, който поехме с желанието ни да бъде достъпен, допринесе за този успех. Да ходиш по този ръб – хем да не се взимаш толкова насериозно, че да си сложиш невероятна цена, хем да работиш върху нещата си с отношение като към най-съкровеното ти – това няма как да не посее добро. Много добре знаех какви хора слушат „Насекомикс“ и ни убеждаваха, че никой няма да си купи албума ни, понеже сме твърде „ъндърграунд“. Съответно по-добре било да направим малък и скъп тираж. Но ние имахме друга идея – да е достъпна музиката ни, да е евтино с реверанс към българите и така се видя, че не е вярно твърдението, че няма музикален пазар в България – освен за чалгата. Продадоха се към 10 000 албума за 2010г., а сега се преиздава.
П: Какво е мястото на „Насекомикс“ в настоящия ти живот спрямо „Sentimental Swingers”, Рада, очакваното бебе и… всичко останало?
Рони: Вече записахме повечето неща от втория албум на „Насекомикс“, но като родя, живот и здраве, ще довършим работата по него. И някъде наесен искаме да бъде завършен.
П: В първия ви албум има едно парче „Wrong Boys” (грешни момчета) – искам да те питам колко са грешните момчета в твоя живот или има само правилни?
Рони: В моя живот се оказа, че няма грешни момчета. Как да кажеш, че някой прави грешка, когато всичко е било за добро…
П: Участието на вашата музика във филма „Източни пиеси” и работата с Камен Калев промени ли живота ти по някакъв начин ?
Рони: Това беше една наистина повратна точка – и в живота ми, и в живота на „Насекомикс“. Като че ли беше среща-катализатор, след която се случиха много неща. Срещата ни с Камен Калев беше заради музиката, която той искаше за филма си. Дадох му демо-записите на „Насекомикс“ и конкретно „Инжектирай ме с любов” – една песен, която е писана много отдавна. И тогава като че ли й дойде времето да си намери точното място. Аз гледам на музиката ни като на растящо дете – ти си го създал и трябва да го пуснеш да живее живота си и да си намери пътя. Това беше много силен момент в живота ми – първо да видя един човек с толкова силен вътрешен заряд да прави нещата, в които вярва. И неговото отношение към работата, което прави с такава лекота да му се случват нещата. И нито веднъж не се запъна или ядоса, затова че нещо не се случва по план. Трудностите бяха за Камен просто част от нещата и знаци, които го водят към правилния път. Това, което се случи между музиката на „Насекомикс“ и „Източни пиеси” ме накара да разбера, че когато пуснеш нещата да си живеят своя живот и само им помагаш, те тогава се случват по най-добрия и естествен начин.
П: Кога се срещна за първи път с музиката и кога реши да се занимаваш съвсем осъзнато с музика?
Рони: Аз се занимавам с музика от много малка. Баща ми е бил музикант преди да стане инженер и вкъщи винаги се е слушало много музика – предимно джаз. Била съм на 3.5г., когато майка ми ме е водила на уроците на брат ми от пиано и солфеж и тогава учителката на брат ми казала: „Кощунство ще е това музикално дете да не го запишете да свири на някакъв инструмент…”. И така съм започнала да свиря на пиано. След това заминахме за Либия, където естествено прекъснах свиренето. Там бях доволна, че не свиря. Но си спомням как рязко ме хвана носталгия към пианото, към музикалното училище и към учителката ми по пиано. Като се върнахме в България естествено се оказа, че не мога да наваксам пропуснатите години, започвах пак и се отказвах и чак като станах девети клас разбрах, че музиката е моят път и се върнах към нея, но този път с пеене.
П: А кога започна да свириш на акордеон?
Рони: Никога не бях свирила на акордеон – той беше част от експериментите с „Насекомикс”.
П: Но като че ли свириш добре…?
Рони: Само с дясната ръка (смее се). Аз все пак завърших класическо пеене и когато станах на около 20, пожелах осъзнато да правя собствена музика – в началото свирехме джаз.
П: А как съчетаваш това да си майка с пеенето, с професионалната музика?
Рони: Не е много трудно. Още повече, че имам щастието да се занимавам само с музика вече и от това да си вадя хляба. Не работя през деня нещо друго, а вечер да пея и да правя записи, както правех много години, и първите години на Рада. Тогава ми беше много трудно – всичко беше с приоритет – да бъда с детето си, да изкарвам пари, и да не изоставям страстта си към музиката, за да е щастливо детето ми. Реално оставаше време за музика само през нощта. Всичко това беше несъвместимо и дойде моментът да избирам. Сега е лесно – Рада е почти навсякъде с мен – по репетиции, на концерти, когато не са късни и с цигари, на записи…
П: Аз съм те виждала как разговаряш с Рада и ми се струва, че по-скоро сте приятелки, партньори…
Рони: Интересно е да си общуваш с деца. Още когато Рада се роди, не я възприех като моя собственост, а като някакво същество, с което сме си чудесна компания и на което имам за задача да помагам, да го направлявам в посоките, предимно само там, където то само не може да се справи. И така Рада израстна доста самостоятелна и оправна. Всичко (освен опасните неща), което със страшен хъс иска да прави, я оставям да прави. Искаше да мие чинии от много малка и аз я оставях. После естествено трябваше да се оправям с потопа.
П: А Рада как приема новината за бебето?
Рони: Смешна е – каза, че каквото и да е, ще го приеме. Вече си била намислила какво ще му прави на бебето – иска да му сменя памперсите, да му мие дупето, да го гушка и да го разхожда и въобще всичко. Само нямало да го кърми 🙂
П: Понякога случва ли ти се да си строга с Рада, да й се скараш за нещо?
Рони: Много рядко се налага да и се карам – само, когато подлага живота си на риск.
П: А каква е съвременната майка според теб?
Рони: Трябва да отвори сетивата си за природните закони и да се стреми да се свързва с детето си по естествен начин. Най-лесното се оказва трудно в днешно време…
П: Твойта майка как те оценява като майка?
Рони: Имам чувството, че ме мисли за твърде либерална, въпреки че не ми го е казвала в очите. Трябва да я питам… Отнасям с Рада като с личност, като с човек, който има право да има искания, а аз също имам право да удовлетворя нейните искания или да не ги изпълня. Доста е разбрана и всичко мога да правя заедно с Рада. Майка ми има изумителен подход към децата и успява да се справя с 4 наведнъж – брат ми има 3. Сега, живот и здраве, ще видим как е с пет :))
П: Каква асоциация предизвиква в теб фразата „първите седем“?
Рони: Първите седем деца… (смее се). Много трудно се отглеждат, а после вече е лесно. Шегувам се, естетсвено. За първите седем години много неща можеш да направиш с децата. Можеш да им насочиш енергията да се занимават с неща, които след това им стават като втора природа. Основното е, че в тези години можеш да научиш детето си, че може всичко.
интервюто взе: Преслава Преславова
фотограф: Калина Арсова
стилист: Сирма Чаушева
грим: Теодора Сербезова
