Хранителни вещества в кърмата

Кърмата е съвършената храна за вашето бебе. Подобно на млякото на всички останали бозайници, човешката кърма е видово специфична – майчиното мляко е резултат от стотици хиляди години еволюция и природата е създала именно него, за да посреща всички нужди на човешките бебета. В нея присъства всичко необходимо, за да бъде единственият източник на енергия и градивни вещества през първите 6 месеца от живота на бебето. Неслучайно много специалисти я определят като „бялата кръв” – подобно на кръвта, кърмата има способността да пренася хранителни вещества, да подпомага развиващия се имунитет на бебето, а също и да унищожава различни болестотворни агенти, с които бебето влиза в контакт. В отделна статия сме се спрели на ролята на кърмата при подпомагане на изграждащия се имунитет на бебето, а в следващите редове ще обобщим само хранителните й свойства.

Независимо от местообитанието на кърмещата майка, нейната възраст, цвят на кожата и начин на живот, кърмата е с относително стабилен състав, който може да се променя в тесни граници. Значителна разлика съществува само между коластрата и зрялото мляко, като коластрата е с по-малко калории, по-малко млечна захар и мазнини. За сметка на това коластрата е в пъти по-богата на белтъчни вещества, които изграждат тялото на бебето, а също и на готови антитела и имунни фактори, които представляват първата пасивна ваксина на бебето, подпомагаща прехода му от стерилната среда на вътреутробното развитие към света, населен с множество микроорганизми. Подобно на разликата между коластрата и зрялото мляко, в хода на отбиването кърмата се променя като състав – постепенно се увеличава концентрацията на белтъчини и натрий, като кърмата става по-солена, а същевременно концентрацията на млечната захар, глюкозата и калия бавно спада, като в хода на отбиването кърмата запазва своята роля на „помощник” на имунната система на детето и постепенно изостава от ролята на източник на хранителни вещества.

Най-общо кърмата е изградена от мазнини, въглехидрати, протеини (белтъчини), небелтъчни азотосъдържаща вещества (нуклеотиди и свободни аминокиселини), както и от витамини и микроелементи.

Мазнините

 

Мазнините в кърмата представляват около 50% от общото й енергийно съдържание, като те са и съставката, която най-много се променя като количество. Средното съдържание на мазнини в майчиното мляко е 30-50 г/л, като същевременно кърмата на майките с  преждевременно родено дете е с около 30% по-високо съдържание на мазнини, отколкото на майка с дете, родено около термин. Съдържанието на мазнини в кърмата в хода на едно кърмене също варира, като основно зависи от степента на изпразване на гърдата – колкото по-изпразнена е гърдата, толкова е по-„мазно” млякото, което остава в нея. Това е и причината да съветваме винаги майките бебето да изсуква докрай едната гърда, преди да му предложим другата – по този начин до кърмачето достига най-висока концентрация на важните мазнини. Накратко по-долу ще обърнем внимание на най-важните компоненти на мазнините в кърмата.

Триглицеридите, които са основната форма на мазнини в кърмата, се разграждат до свободни мастни киселини и глицерол от ензима липаза, който се намира не само в червата на бебето, но и в самата кърма.

От изключително голямо значение за правилното развитие на бебето и на нервната му система (особено за правилното развитие на зрението и когнитивната (разбирателна) способност на мозъка) е съдържанието на т.нар. есенциални мастни киселини. Те се наричат така, защото човешкият организъм не може да ги образува сам, а е нужно да ги получава с храната. Кърмата е богата на тях (над 80% от мазнините в кърмата са полиненаситени), осигурявайки оптимално развитие на всички органи и системи на бебето. Изследвания показват, че кърмените бебета натрупват в мозъка си DHA (една от тези незаменими мастни киселини), докато концентрацията на тази киселина при бебетата, хранени с млека за кърмачета, е в пъти по-ниска и е почти същата, каквато е била след раждането. Интересен е фактът, че концентрацията на тези мазнини в тъканите на кърмещата майка е по-ниско в сравнение с тази при жени, които не кърмят. Това показва, че майката изчерпва своите депа от полиненаситени киселини и е изключително важно да си ги набавя в достатъчни количества с храната (редовна консумация на риба, зехтин, ленено масло, ядки) или в краен случай – с хранителни добавки (Омега-3,6,9 мастни киселини). Особено важен е фактът, че в кърмата на майки, чиито бебета са с атопии (атопичен дерматит или изяви от страна на дихателната система) са установени по-ниски концентрации на тези мастни киселини в сравнение с тези на майки, чиито бебета са здрави. Това води до извода, че атопията при кърмачетата може да бъде повлияна и чрез увеличаване на съдържанието на омега-3,6,9-мастни киселини в диетата на кърмещата майка. В последните години повечето производители на млека за кърмачета се опитват да имитират състава на кърмата, добавяйки полиненаситени мастни киселини в продуктите си, но тези мастни киселини обикновено са извлечени от водорасли или растителни източници и не са структурно идентични на намиращите се в кърмата.

Кърмата е доста богата и на холестерол и обратно на очакванията ни това не само не е опасно за бебето, а оказва и защитен ефект срещу съдови инциденти (инфаркти и инсулти) в зрялата възраст.

Въглехидрати

Лактозата е въглехидратът, който е в най-голямо количество в кърмата (около 70 г/л), като в много по-ниски концентрации се срещат и някои олигозахариди, галактоза и фруктоза.

В бебешкия организъм лактозата се разгражда бързо до глюкоза и галактоза, което дава така нужната енергия за бързоразвиващия се нов живот. Освен функцията си на енергиен източник, лактозата има значение и за абсорбцията на калций, а също и за изграждането на специфични вещества в мозъка. За да се разгради лактозата в червата на бебето, е необходимо наличието на специален ензим, наречен лактаза. Макар и изключително рядко, е възможно този ензим да липсва (лактазен дефицит) и тогава бебето не може да разгради лактозата, което води до драстично отслабване, гнилостни процеси в червата, причинени от бактериалното разграждане на неусвоената лактоза и др. В други случаи е възможно да има временна недостатъчност на ензима, което води основно до проблеми от страна на стомашно-чревния тракт на бебето – силни и продължителни колики, много газове, зловонни изпражнения с непривичен цвят и консистенция и др. Тази непоносимост се среща предимно в хора от афро-американски и азиатски произход.

Олигозахаридите в кърмата действат като пребиотици и подпомагат растежа на млечнокиселите бактерии Lactobacillus bifidus L., а също и потискат развитието на болестотворните бактерии в червата.

Протеини

Белтъчините в кърмата са средно 8-9 г/л, като не цялото количество е във форма, подходяща за усвояване от бебето, защото са включени и  множеството готови антитела (имуноглобулини), които подпомагат развитието на детския имунитет.

Протеините в кърмата са основно казеин и суроватъчен протеин. Съотношението между тях е различно в зависимост от нуждите на бебето. В началото на кърменето казеинът е по-малко, но после значително нараства (отношението суроватъчен протеин: казеин е 90:10 в ранните дни на кърменето, преминава през 60:40 в зрялото мляко и е 50:50 в по-късните етапи на кърменето).

Под действието на стомашните сокове суроватъчният протеин в кърмата образува фини „парцалчета” от пресечен белтък, които лесно се разграждат и резорбират в червата на бебето. За разлика от него казеинът (основният компонент на кравето мляко, което е в основата на повечето млека за кърмачета) образува големи, тежки „парцали” в стомаха, което прави храносмилането тежко и енергоемко, а процесът на резорбция е непълен.

Суроватъчният протеин се състои от 5 основни компонента: алфа-лакталбумин, серумен албумин, лактоферин, имуноглобулин и лизозим. Последните три елемента имат огромна роля в имунологичната защита на кърмата. Ако имате желание може да прочетете повече за нея в статията ”Значение на фактори от кърмата за развитието на детския имунитет” В много по-ниски концентрации се намират и различни други протеини: ензими, растежни фактори и хормони.

Небелтъчни азотoсъдържащи вещества
(нуклеотиди и свободни аминокиселини)

Свободните аминокиселини включват глутаминова киселина, глицин, аланин, валин, левцин, треонин и др. Една част от тези аминокиселини, които се наричат „незаменими”, трябва да бъдат приемани чрез храната, защото човешкият организъм няма как да ги синтезира сам. Което още веднъж показва, че кърмата е в състояние да осигури всичко необходимо за развитието на бебето. В коластрата например се съдържат всичките 10 незаменими аминокиселини, като те представляват почти 45% от общото азотно съдържание.

Свободните нуклеотиди в кърмата имат важна роля в енергийния метаболизъм на клетките, в провеждането на ензимните реакции и в растежа и съзряването на стомашно-чревния тракт. Те са също важен елемент в подпомагане на съзряването на имунната система на бебето. Интересен факт е, че кърмата на майки на недоносени бебета съдържа 20% повече нуклеотиди, за да се подпомогне незрелият бебешки организъм. Този факт, както и увеличената концентрация на мазнини в кърмата за недоносени бебета, показват колко огромно значение има кърменето за  бебетата, родени далече от термин, и колко са лоши практиките, които пречат на възможността недоносеното бебе да се храни с кърма.

Витамини и микроелементи

Съдържанието на витамини и микроелементи в кърмата може да варира между различните майки и основно се дължи на разликите в хранителния им прием, както и на някои генетични особености. При здраво, доносено бебе съдържанието на витамини и микроелементи в кърмата е напълно достатъчно, за да задоволи нуждите на организма му през първите 6 месеца, а по отношение на някои микроелементи – и много по-дълго. В хода на кърменето концентрацията на мастноразтворимите витамини (A, D, K, E) намалява, а на водоразтворимите се увеличава.

Кърмата е добър източник на вит. А (средно 2000 м.е./л), като той е представен основно под формата на ретинол. Концентрацията му е особено висока в първите седмици след раждането, което е от голямо значение предвид ролята му в правилното функциониране и съзряване на зрението и на епителната тъкан (кожа и лигавици).

Съдържанието на вит. D в кърмата е ниско (5-20 м.е./л), което създава предпоставки кърмачето да развие рахит, но това е относително необичайно. Рисковете са основно при кърмачета, които не се излагат достатъчно на слънчевите лъчи, под чието действие се образува вит.D в кожата. Допълнителен риск съществува и ако майката е веган и не консумира никакви животински, рибни и млечни продукти, тъй като този витамин е изключение от правилото, че съставът на кърмата не се влияе от хранителния прием на майката. При разумно излагане на слънце на кърмачето и ако майката се храни балансирано, обикновено не се налага приемането на хранителни добавки, съдържащи вит.D, въпреки че актуалните препоръки на здравните власти в България и ЕС съветват кърмачетата да получават допълнителни количества от витамина.

Коластрата е с изключително богата на вит. Е (токоферол), като концентрацията (3 м.е./100 ккал)  е по-висока от тази в кравето мляко или млеката за кърмачета. Като антиоксидант този витамин има изключително важна роля в предпазването от т.нар. „оксидативен стрес” на всички клетки и тъкани на кърмачето.

Вит. К, който има отговорна роля в процесите на правилното кръвосъсирване, е в малки количества в кърмата. Липсата му води до развитие на синдром, свързан с повишено кървене. Този витамин се образува от бактериите, които обитават дебелото черво, и тъй като бебетата се раждат със стерилен стомашно-чревен тракт, е необходимо известно време, за да се заселят и размножат съответните бактерии, които на свой ред да образуват вит.К. Това е и причината в повечето болници рутинно да се поставя една доза от този витамин на новороденото бебе (под формата на мускулна инжекция или капки през устата) – по този начин то има резерв, докато организмът му започне да синтезира сам витамина. Ако майката приема този витамин като хранителна добавка, ще се повиши и концентрацията му в кърмата и ще се намали рискът за кърмачето.

Нивата в кърмата на водоразтворимите витамини – вит. С, витамин РР (ниацин), както и другите витамини от група В, се повлияват бързо от промененото им внасяне в майчиния организъм чрез храна или хранителни добавки. Витамин B₁₂ е необходим за ранното развитие на бебешката нервна система и има роля при образуването на червените кръвни телца. Небалансираното хранене (ако майката изобщо не консумира млечни продукти и месо) може до доведе до недостиг в кърмата, а оттам и до дефицитно състояние при бебето. Високите дози от витамин B₆ могат да потиснат пролактина и респективно образуването на кърма. Поради тази причина се препоръчва на майките да не приемат повече от 4 мг дневно от този витамин, освен при строги индикации от страна на лекаря.

Фолиевата киселина е в относително постоянна концентрация в кърмата, като допълнителното й внасяне в диетата на майката може да доведе до покачване на нивата й в кърмата.

Микроелементи

Общото съдържание на минерални вещества в кърмата е относително постоянно. С изключение на магнезия, повечето микроелементи са в най-висока концентрация непосредствено след раждането и бавно намаляват в следващите седмици, докато достигнат постоянни стойности. Обикновено съдържанието им в кърмата не се влияе от хранителния прием на майката.

Нивата на натрий в кърмата са увеличени в коластрата, постепенно намаляват след третия ден и остават съвсем ниски след 6-ия месец. Увеличаване на нивата се наблюдава по време на отбиването, при жени с мастит и в първите месеци на бременността, ако майката продължава да кърми. Поддържането на високи нива продължително време би могло да е симптом на проблеми в образуването на кърмата.

Цинкът е с най-високи нива на втория ден след раждането (8 пъти по-високи в сравнение със зрялото мляко), като след това постепенно намалява и остава постоянен в хода на кърменето. Нуждите от цинк са пропорционални на скоростта, с която бебето расте, като с намаляване на темповете на растеж нуждите намаляват. В кърмата цинкът е свързан по специален начин, така че да се резорбира почти напълно от бебето, като е един от факторите, които намаляват риска бебето да развие кожни заболявания. Обичайно диетата на майката не повлиява нивата на цинк в кърмата.

Въпреки че кърмата съдържа относително ниски количества желязо (0,5-1 мг/л), кърмените бебета рядко имат желязодефицитна анемия. Изследвания показват, че ако бебето е изключително кърмено през първите 6 месеца, е много малко вероятно да развие желязодефицитна анемия. Най-голямото количество желязо се съхранява в депата на бебето още от времето на вътреутробното развитие. Това е и причината, ако майката е страдала от анемия по време на бременността  или бебето е родено недоносено, да е с по-малки резерви от желязо и следователно да е с повишен риск да развие железен дефицит. Поради високото съдържание на лактоза и вит.С, както и на един допълнителен фактор, кърмата подпомага усвояването на желязото. Изследвания показват, че желязото от кърмата е 5 пъти по-добре усвоимо от желязото в кравето мляко (основата на повечето млека за кърмачета). За повече информация може да прочетете статията „Кърмене и желязодефицитна анемия при кърмачето”.

Подобно на желязото, калцият присъства в относително ниски количества в кърмата (200-340мг/л), но бебетата усвояват 67% от калция в кърмата срещу само 25% от калция в кравето мляко. Освен това съотношението калций/фосфор в кърмата е 2:1, докато в кравето мляко е почти 1,2:1. Това води до повишено излъчване на калций при бебетата, хранени с мляко за кърмачета и до повишен риск от дефицит.

Магнезият се намира в малки количества в кърмата и намалява още повече в хода на кърменето между 3-тия и 6-тия месец. Жени, които са били лекувани с магнезиеви препарати непосредствено преди раждането, имат по-високи нива в кърмата първите няколко дни, като в последствие нивата на магнезий намаляват.

Други микроелементи, които се откриват в кърмата, са алуминий, йод, хром и флуор. Нивата на мед са високи в първите няколко дни след раждането и след това намаляват постепенно, като остават сравнително постоянни след 6-ия месец. Селенът обичайно е с по-високи нива в кърмата в сравнение с млякото за кърмачета. Същевременно изследвания показват, че бебетата хранени с мляко за кърмачета поемат 80 пъти по-високи количества на манган в сравнение с бебетата, приемащи само кърма. Високите манганови нива се свързват и с по-късни проблеми в когнитивната функция на бебетата, хранени с мляко за кърмачета, докато  бебетата на кърма са с много по-нисък риск от мозъчно уреждане.

маг.фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт,
доброволен консултант по кърмене към НАПК

Специална благодарност към НАПК

http://www.podkrepazakarmene.com/

 

Библиография:

Abrams SA, Wen H, Stuff JE. Absorption of calcium, zinc, and iron from breast milk by five to seven-month-old infants. Pediatr Res 39:384–90, 1996.

Andon MB et al. Nutritionally relevant supplementation of vitamin B6 in lactating women: effect on plasma prolactin. Pediatrics 76:769–73, 1985

Atkinson SA, Anderson G, Bryan MH. Human milk: comparison of the nitrogen composition of milk from mothers of premature infants. Am J Clin Nutr 33:811–15, 1980.

Dai D et al. Role of oligosaccharides and glycoconjugates in intestinal host defense. J Pediatr Gastroenterol Nutr 30 (suppl):23, 2000

Duchen K, Yu G, Björkstén B. Polyunsaturated fatty acids in breast milk in relation to atopy in the mother and her child. Int Arch Allergy Immunol 118:321–23, 1999.

Duncan B et al. Iron and the exclusively breast-fed infant from birth to six months. J Pediatr Gastroenterol Nutr 4:412–25, 1985.

Gartner LM, Greer FR. Prevention of rickets and vitamin D deficiency: new guidelines for vitamin D intake. Pediatrics 111(Part 1):908–10, 2003.

Greer FR. Vitamin K status of lactating mothers and their infants. Acta Paediatr 88(suppl):95, 1999.

Jensen RG. Lipids in human milk. Lipids 34:1243, 1999.

Kunz C, Lönnerdal B. Re-evaluation of the whey protein/casein ratio of human milk. Acta Paediatr 81:107–12, 1992.

Lönnerdal B. Regulation of mineral and trace elements in human milk: exogenous and endogenous factors, Nutr Review 58:223–29, 2000.

Montgomery RK et al. Lactose intolerance and the genetic regulation of intestinal lactose-phlorizin hydrotase. Federation of American Societies for Experimental Biology J 5:2824–32, 1991.

Morton JA. The clinical usefulness of breast milk sodium in the assessment of lactogenesis. Pediatrics 93:802–6, 1994.

Raiha NCR. Nutritional proteins in milk and the protein requirement of normal infants. Pediatrics 75 (suppl):136–41, 1985

Riordan, Jan, Breastfeeding and Human Lactation /Edition 4/, Jones & Bartlett Learning, 2009

Salmenpera L et al. Folate nutrition is optimal in exclusively breast-fed infants but inadequate in some of their mothers and in formula-fed infants. J PediatrGastroenterol Nutr 5:283–89, 1986.

SanGiovanni JP et al. Meta-analysis of dietary essential acuity in healthy preterm infants. Pediatrics 105:1292–98, 2000.

Siimes MA et al. Exclusive breast-feeding for nine months: risk of iron deficiency. J Pediatr 104:196–99, 1984.

Tran TT et al. Effects of neonatal dietary manganese exposure on brain dopamine levels and neurocognitive functions. Neurotoxicology 145:1–7, 2002.