Горещници – трите най-горещи дни в годината

Горещниците, известни още като Горешляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци, са кратък период от три дни през месец юли – 15, 16 и 17 в българския народен календар, в които се празнува в чест на огъня и преди всичко за предпазване от него.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли).

Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна — Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота на стопаните, дръзнали да работят.

Вярва се, че нивата и особено ожънатите снопи)се запалвали от само себе си, а огънят слизал от небето. Според традицията се забранява изнасянето на огън извън къщата.

Най-строго се спазва тази традиция през първият и последният горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето, най-често под формата на светкавица, обуславя и имената на тези дни – Блъсъци и Германовци (вярва се, че св. Герман е един от повелителите на гръмотевиците).

В Софийско според това какви са тези три дни, се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, първият, вторият и третият горещник отговарят на тези месеци. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици.

Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия насред селото се пали нов огън, някои го наричат жив огън, божи огън, от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища.