Гергьовден
Българите с име Георги са вторите по численост след Иван-овците. Празникът се отбелязва от около 200 000 именници, сред които и тези с имена Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Генко
Това е един от най-големите празници, който отбелязва и разцвета на природата. Оттук идва и другото име на Гергьовден – „Цветен Георги”.
От празник до празник…
Някога нашите баби и дядовци са разделяли годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. (Ех, ако и сега можеше да се разчита да се подновяват и най-вече да се увеличават заплатите на тази дата…).
Какво е общото между овцевъдите и офицерите
Гергьовден е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони, но не трябва да забравяме, че той е празник не само на овчарите и земеделците, но и на армията. На 6 май Българската армия още със създаването си започва да отбелязва Денят на храбростта.
Традиции и вярвания – красотата на българския празник
Като всички български празници и Гергьовден e богат на традиции и наситен със смисъл.
Ритуалите започват още в нощта срещу празника. Преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някога търкалянето в росата се е правело на голо. В някой краища на България само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде я пият. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата, е събирането и носенето й вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. Сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце жената премита двора и пътя и също закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Българинът не забравя и трапезата
На този ден домакините подготвят за печене вече закланото агне. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки (черва, шкембе и бял дроб). Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.
В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекат.
Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите.
Централно място на масата заема обредният гергьовски хляб, който преди това е бил занесен в църква, за да бъде осветен.
Освен печеното агне тук се носят и др. обредни храни. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея.
По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Около трапезата цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Момите бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост.
Да прогоним лошото
Според народните вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба.
5,752 преглеждания
