Факти от живота на Франц Кафка
На 3 юли 2013 г. се навършват 130 години от рождението на Франц Кафка. Да разгледаме някои биографични факта за него, които ни дават повече светлина за литературния гений и новаторския подход към литературата. Ето какво не знаехме за Кафка:
№ 1.
Кафка е роден заможно еврейско семейство Прага, столица на Бохемия, част от бившата Австро-Унгарска империя. Франц не е намерил разбиране и подкрепа от семейството си. Майка му е домакиня, за която артистичните стремежи на сина й са напълно непонятни. Баща му, от друга страна, е властен мъж със силно влияние върху децата си. Никой от тях не смее да му се противопостави. Неговите амбиции за Франц са той да стане мъж със стабилна професия и ето как Кафка попада в Алтщедер Щаатгимназиум (най-престижната немска класическа гимназия, в която учат децата на богати семейства). По-късно завършва право (по волята на баща си) в университета Карл Фердинанд. Фигурата на властния баща се промъква във всяка една от книгите на Кафка: Почти във всичките си творби той разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина.
№ 2.
Кафка пише книгите си, докато учи и по-късно работи в Прага. Времето за писане е късно вечер, след работа. Именно нощем, в стаята му, когато всички спят, той създава най-великите си творби „Метаморфозата“, „Присъдата“, „Преображението“. Приживе той издава само една книга. Всички негови почитатели по света имат възможност да се докоснат до творчеството му, благодарение на решението на неговият най-близък приятел Макс Брод, да не изпълни едно от последните му желания – да унищожи ръкописите му след смъртта му. Той ги публикува един по един и така изгрява звездата на гения Кафка – години след смъртта му.
№ 3.
През голяма част от живота си той е в недобро здравословно състояние – недоспиването, напрежението, вътрешната борба – не му дават мира до последно. Към това се прибавя и постоянните депресии, раздвоение и тревожност, инсомния, които го измъчват непрестанно и съсипват отношенията му с жените. Кафка умира само на 41 г. от туберкулоза. Светът все още не го познава.
№ 4.
През целия си живот Франц се стреми към това да може да пише повече, макар и тайно. Затова след година изучаване на химия в университета, променя специалността си на право – защото така има повече време да се отдаде на книгите си. След това ще сменя много места за живеене и работа, за да си осигури повече спокойствие за писане.
№ 5.
Най-известната му творба – „Метаморфозата“ е написана през 1912 г. Кафка я написва в стаята си на третия етаж с гледка към река Вълтава и моста над нея. “Стоях на прозореца дълго,” пише той по-късно в дневника си, “и често ме обземаше желание да смая събирача на такси на моста, като скоча от прозореца в реката.”
№ 6.
Семейството на Кафка е преследвано от трагичната сянка на съдбата на всяко еврейско семейство. Франц е най-голямото от шестте деца в семейството.[3] Двамата му братя, Георг и Хайнрих, умират в ранна възраст, преди той да навърши седем години. Трите му сестри, Габриел (Ели; 1889–1941), Валери (Вали; 1890–1942) и Отили (Отла; 1891–1943) са убити по-късно по време наХолокоста.[4] Тъй като и двамата родители са ангажирани със семейния магазин, през повечето време за децата се грижат поредица от гувернантки и прислужници.
№ 7.
Приживе творчеството на Франц Кафка е слабо известно, но то се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. “Откриват” го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век – вГермания и Австрия.
По време на националсоциализма в Германия и Австрия книгите на Кафка са забранени, обявяват изкуството му за “изродено”, смятат го за проводник на”юдеоболшевизма”. Трите сестри на писателя са арестувани и ликвидирани вконцентрационни лагери.
№ 8.
Славата на Кафка се корени в необикновеното съчетание насвръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един застрашителен, кафкиански свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.
Източници: http://bg.wikipedia.org, http://www.biography.com
Прочетете още:
Първите сини джинси Леви Щраус
Джани Родари – продавачът на надежда
20-те най-романтични филма на всички времена
3,864 преглеждания
