Емоциите на детето
Откъс от книгата на Юлия Гипенрейтер – „За родителите. Въпроси и отговори“
РЕВНОСТ
Валентина (син на 3 години, дъщеря на 6 месеца):
Направих всичко възможно да подготвя сина си за раждането на дъщерята, но той въпреки всичко ревнува, веднъж дори й издра лицето. Как да вдъхна на едното дете обич към другото?
Нека първо си припомним за ревността на възрастните. Всеки родител със сигурност познава това чувство. А у детето тя може да е още по-силна, защото то не може да я овладее нито с разбиране, нито със съзнанието си.
Най-добре ще е да обсъдите с него какво чувства. Без да го упреквате, без да го критикувате, първо назовете чувството – та то е съвсем естествено. Освен това трябва да обградите по-голямото дете с много внимание. Непременно трябва да разберете, че то е в много тежко положение. Изчезнало е вниманието на родителите му, то изцяло е насочено към новороденото. Представяйте си, че детето все едно е леко неразположено и се нуждае от усилени грижи.
Мъдрите родители намират начин да избегнат детската ревност. Една млада майка направи така, че голямата й дъщеря и след раждането на братчето остана „главната“. Малкият според думите й „просто й висял под мишницата“, а с дъщеря си тя излизала и си играела както преди и наред с това общувала с нея като с помощничка. Момичето с удоволствие помагало на майка си и скоро много се привързало към братчето си.
Мария (синове на 5 и на 1 и половина години):
Какво да правя, цялото ми внимание е насочено към по-малкия? Непрестанно мисля само за него и виждам как страда по-големият.
Често се случва за майката по-голямото дете да отиде на заден план. И тя се притеснява, защото излиза така, все едно чувствата й към по-малкото дете са много по-силни. Какво може да й се препоръча в такъв случай? Да е честна пред самата себе си и детето. Тя може да обсъди тази тема с голямото дете.
– Знаеш ли, сега ми е трудно да ти отделям толкова време, както по-рано, но много бих искала. И на мен ми е мъчно за преди. Новороденото поглъща цялото ми внимание, ти сигурно го усещаш. Но ние имаме своите неща, които вършим вина ги заедно.
Важно е да предвидите общи занимания, та детето да знае: мама всеки ден ще му отделя определено време.
БОРБАТА ЗА ВНИМАНИЕ
Наталия (дъщеря на 4, син на 5 години):
Понякога децата ми не могат да си поделят мама. Когато се прибирам, искат да ме разкъсат на части. Всеки в битка за вниманието ми намира повод за плач, за капризи.
Разбирам какво се крие зад това тяхно поведение, но кой знае защо, с татко си те изразяват емоциите си по друг начин и не се стига до подобна ситуация.
Между другото, интересно е да се види какво прави таткото, та с него отношенията са по-различни. Може би мама много бързо и остро реагира на капризите и другите похвати за привличане на вниманието й? Възможно е децата да изпитват недостиг на индивидуално внимание. Тогава ще е по-добре да остави с някого едното дете и да пообщува с другото, после обратното.
Моя позната американка имаше пет деца. Когато те всички станаха ученици, тя отиваше в училището за обедната почивка, вземаше едното дете и посвещаваше цялото си време – два часа – само на него. Така зареждаше с индивидуалното си внимание всяко от децата.
КАК ДА СИ ПОДЕЛЯТ ИГРАЧКАТА?
Екатерина (дъщери на 3 и 1 и половина години):
Понякога става така, че и двете искат да си играят с една и съща играчка. Какво може да се направи? Не ми се ще малката да се сърди, но и спрямо голямата ще е несправедливо, ако я убедя да отстъпи.
С малката, разбира се, не може да се преговаря, защото тя не би разбрала. Така че трябва да се говори с голямата. Например така:
– Знам, че не искаш да й дадеш играчката, тя си е твоя и е несправедливо да ти я вземе. Тя сигурно също си мисли, че е несправедливо да не й я дадеш. Затова нека измислим нещо. Виж как може да стане. Играчката да остане някъде отстрани – нали я боли, като я дърпате напред-назад. После ще залисаме с нещо малката и ти ще си поиграеш. А след това ще я дадеш на нея да си поиграе.
Може да се измислят и други варианти на такъв разговор. Важното е да се помъчите да не засегнете „правата“ и чувството за справедливост на голямата с настояване да отстъпи само защото е „голяма“.
ДЕТЕТО МИ РЕВНУВА ОТ БАЩА СИ
Елена (син на 2 години и 4 месеца):Когато таткото го няма, чудесно си общуваме с детето, но щом баща му се прибере от работа, малкият започва да ме замеря с играчките, крещи: мамо, махай се! С мъжа ми сме в добри отношения. Какво да правим?
На грубото поведение на детето, независимо какъв е поводът, задължително се реагира веднага. Първо трябва да кажете:
– Искаш да удариш мама! Така не се прави! Не обичам така да правят децата!
После може да добавите:
– Нещо не ти харесва. Нещо те мъчи. Кажи ми какво те мъчи.
И го изслушайте.
Добре е и таткото да каже:
– И на мен не ми харесва така да се държат децата!
И леко да се отдръпне от детето.
Синът ви ще разбере, че с подобно поведение няма да заслужи вниманието на баща си.
1,920 преглеждания
