Неефективният родител:
1. Страховете
Не може да се справи със страха да загуби детето си. Назначава децата си отговорни за собствения му страх. Транслира на детето: „не бива да правиш нищо опасно – нищо, което би ме накарало да се страхувам за твоя живот“. Отдава се на илюзията, че „може да се направи нещо, за да престана да се страхувам за децата“, вместо да инвестира в способността да намалява рисковете и да им устоява емоционално.
2. Вината
Преизпълнен с родителска вина. Често не е способен да направи разлика между своята грешка и тази на детето. При зле изкарания тест, детето ще получи много по-негативен отклик от вечно виновния родител, за разлика от родителя, който е способен да приема, че грешките са част от живота. Детето на вечно виновния родител също е вечно виновно и затова обикновено притежава ниска самооценка, и е твърде неспокойно и напрегнато.
3. Тревогата
С голямо усилие издържа неопределеността и съпътстващата й тревога. Ще се опитва да се освободи от нея на всяка цена, даже предизвиквайки и заразявайки с нея околните, в това число и собствените си деца. Живее в рамките на катастрофални очаквания. Не вярва в силите си. Не вярва в способността си да се справя с живота и проецира това в своите деца. Затова се опитва да предвижда, да планува, да обмисля всичко. Често това му пречи още повече, защото животът е склонен въпреки всичко да илиза от рамките на всякакви планове. Поради тази причина, емоцията, която възниква даже и при най-малката заплаха заплануваното събитие да се срине, често ляга върху детските плещи. Постоянно се фокусира върху проблемите на детето, а не върху неговите умения и способности. Непрекъснато му напомня за това с посланията „поправи се“, „бъди друг“, иначе …..
4. Гневът
Страхува се от собствените си чувства, особено от гнева. Потиска го и изпитва силна вина, когато гневът все пак пробие навън. Избира пасивно-агресивни, заобиколни, манипулативни форми за проява на агресивните си чувства.
Ефективният родител:
1. Страховете
Способен е да работи със собствения си страх. Праща на детето послание: „светът е всякакъв: на моменти опасен, друг път безопасен, в него има неща, които са трудни за разбиране от раз, добре е да си даваме време за мислене и преценка.“ Очевидно е, че опасностите трябва да се избягват, нужно е да предприемаш нещо за да защитаваш себе си максимално. Важно е да бъдеш включен в реалността, а не да избягваш такава, да можеш да се вслушваш в себе си и в това, което е около теб, тогава ще ти бъде възможно да реагираш адекватно на случващото се.
Посланията са:
Има опасност – хайде да направим максималното за обезопасяване, но ще го правим, ако това наистина си струва.
Има трудност – хайде да я преодолеем, аз ще те подкрепя.
Има сложност – да, това е предизвикателство; хайде да го приемем и да отговорим на него.
Тогава, минавайки през това, детето се учи да се среща със света, а не да го избягва. То ще се чувства силно, внимателно, способно.
2. Вината
Способен е да приема себе си във всякакви от своите решения: и удачните, и неудачните. Способен е да се ориентира не към най-бляскавите решения, а към най-оптималните. Учи децата спокойно да приемат грешките си и да носят отговорност за същите. Това им помага да не се страхуват от наказание и да не насочват отговорността към другите.
Учи ги да възприемат грешката като следствие на взетото решение, което може да бъде обсъдено. Разбира, че задачата на детето не е да се почувства лошо и виновно, а да може да се замисли кое точно решение до кое точно е довело. Освен това учи детето да приема и да се справя с евентуалните щети, последвали допуснатите грешки. Прави разлика между детските грешки, естествени за живия човек, и своята родителска роля. Разбира, че грешките на децата не го правят лош родител. За него те означават, че децата не бездействат.
Той знае, че грешките са опит и не се фокусира върху избягването им, а учи децата да размишляват, да опитват, да носят отговорност и да трупат опит.
3. Тревогата
Транслира на детето: „хайде да направим план, ако нещо не тръгне, както го очакваме, ти имаш твоите въображение, сръчност, ум, общителност, сила и т.н.“ Родителят учи детето да търси опора в себе си, в своите таланти и способности, което му помага да не се загубва и в най-необичайната ситуация, а напротив, да действа и да минава през трудностите. По този начин децата си правят извод – „аз мога!“
Вярата в себе си и в своето дете помага на родителя да приема спокойно непредвидимостта на бъдещето. Той учи детето да опознава себе си: своите силни страни, ресурси, възможности, способности за справяне.
4. Гневът
Изразява агресията пряко, вербално и адекватно за ситуацията. Познава болезнените си точки и предупреждава близките си за това, което може да предизвика у него гневни реакции. Способен е да устоява на гнева, насочен от някой отвън, в това число и от децата.
Така стигаме до извод, че ефективният родител е този, който е способен да разбира себе си, да се приема, да израства, вместо да се покрива, да окастря, да подменя, да налага и т.н.
Заключение: Нали разбирате, това не са призиви или изисквания към родителите, това са просто насоки.
автор: Ирина Млодик
превод: Ирина Янчева-Карагяур
