Фотографката Джули Уилсън и нейната прочувствена фотосесия, посветена на децата със синдром на Даун само за броени часове обиколи социалните мрежи и намери място в www.boredpanda.com.
Откровената й изповед за причините, които са я инспирирали да създаде този красив и трогателен проект, тя чистосърдечно споделя с читателите, а основната й идея е, да каже на колкото може повече хора, че децата със синдром на Даун са точно толкова очарователни,обичливи и прекрасни, колкото които и да било други деца, дори нещо повече, тяхната любов авторката приема да благослов и щастие в най-чист вид.
Предоставяме откровението й на вашето внимание, тъй като ние самите споделяме мислите и чувствата и напълно и се надяваме по този начин да допринесем, независимо с колко, за разпространението на основната й задача – колкото се може повече хора да разберат, че децата със синдром на Даун носят със себе си светлината и щастието, както всички други деца!
***
„Мога да кажа, че съм човек, който знае какво означава щастието да пораснеш със сестра със синдром на Даун. Дина е най-прекрасното нещо, което можеше да се случи на нашето семейство. Тя ни научи какво е истинска, безусловна любов и как да живеем живота си тук без излишни притеснения. Тя озаряваше всяка стая, в която се влезеше и хората я харесваха много, привличаше ги с чаровността си, но и с категоричното си присъствие. Когато се връщам назад в годините на моето детство, всеки спомен е свързан с нея. Имам страхотни спомени от това време. Дина и майка ми бяха дълбоко свързани, бяха невероятни приятелки, неразделни с баща ми и връзката помежду ни нямаше как да бъде прекъсната от нищо и от никой.
Тази любов удължи живота на сестра ми двойно от първоначално очаквания. Тя имаше прекрасно детство, защото бяхме заедно. Родителите ми са невероятни, те са истински светци. Дадоха всичко от себе си, за да може Дина да изживее тези години в хармония и щастие. Дина си отиде от този свят пред и4 години от застайона сърдечна недостатъчност, която е една от най-често срещаната причина за смърт при пациентите със синдром на Даун. След като реших да се занимавам с фотография, установих, че най-силно ме привлича идеята да снимам деца със синдром на Даун.
Фотосесията, която създадох не е плод само на собствените ми творчески търсения, тя има за цел да повиши информираността на обществото за това заболяване. Исках във фотографиите си да покажа истинската красота на тези деца. Нямате представа какво удоволствие бе за мен да работя с тях, колко много радост ми донесоха тези мигове и колко много взаимни усмивки се родиха докато бяхме заедно. Всичко, свързано с тези деца ме прави истински благодарна и ме кара да се усмихвам. Надеждата ми, че тези снимки ще бъдат многократно споделени в социалните мрежи и интернет ме кара да вярвам, че не съм ги направила напразно и че по този начин ще помогна на много хора да осъзнаят, че семействата в които има дете със синдром на Даун са благословени, а не наказани.
Докато работех по проекта една от майките сподели с мен, че когато разберат, че детето, което очакват вероятно ще е със синдром на Даун, повечето родители се решават да прекъснат бременността. Броят на абортите в тези случаи е чудовищно голям – 92%. Този факт ме срази, защото цифрата е в пъти по-голяма от онази, която някога съм си представяла.
Ето защо реших, че моят скромен принос в това да дадем шанс на децата със синдром на Даун да се родят и живеят ще бъдат моите фотографии. Искам хората да променят мисленето си, да видят усмивките на тези деца и да осъзнаят, че те са като всички други деца. Сигурно е страшно да чуеш, че детето, което очакваш ще е с такава диагноза, но бих искала да кажа на всички родители, че има далеч по-страшни неща от това. Като например това да не изпиташ истинска обич и любов, а тези деца са точно това. Тяхната всеотдайна и безусловна любов ще премине границите на всичките ви очаквания и е благословия в най-чист вид.
Приемете я.“
Източници: www.boredpanda.com и JuleD Photography
