Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
– „Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче.“ – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас: – „Всичко е наред. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!“
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза: – „Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!“
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж: – „Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.“
После се обърна към момченцето: – „Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!“
Дядото я погледна и широко се усмихна: – „Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, а този на задната седалка е Мартин!“
