Един несъстоял се разговор на тема време с моята дъщеря

Веднъж петгодишната ми дъщеря ме попита:
– За какво се използва часовникът?
– Часовникът служи, за да можем да управляваме времето си – отговорих бързо аз.
– Но какво е времето, тати, и какво значи да го управляваме? – продължи да любопитства тя.
Смотолевих нещо набързо. Не намерих сили да й кажа това, което имам намерение да кажа на вас.

А можеше да отговоря така:
-Мило дете, ще ти кажа осем неща:

Времето е мярка. Часовото време се измерва на базата на секундата по системата СИ (или СИ-секунда). До 1956 г. СИ-секундата се определя спрямо въртенето на Земята и е дефинирана като една 86400-на част от средния слънчев ден. Днес СИ-секундата се определя от атомни часовници и времето, базирано на СИ-секундата, се нарича атомно време. Тъй като въртенето на земята не е с постоянна скорост, атомното и слънчевото време се разминават. Понякога се налага да се прибавя или вади високосна секунда. И както виждаш, ние нямаме никакъв контрол върху това. Не е по силите ни да управляваме времето.

Времето е демократично. Няма значение кой си. Няма значение умен ли си или глупав. Няма значение дали си богат или беден, имаш 24 часа в денонощието.

Времето е еднопосочен вектор. Тече и вече никога не се връща. Само предстои. Но дали?

Всеки следващ момент може да се случи нещо и времето да спре. Да спре за ТЕБ. Помни дете – имаш само ТУК и СЕГА.

Предишното е само история, от която можеш да се поучиш. Бъдещето е неясно, което не означава, че трябва да живееш ден за ден. Просто се наслади на момента. Използвай го по най-пълноценния начин. Може да ти е за последно.

Времето е безценно. За разлика от магазините за играчки, магазини за време няма. Не можеш да си купиш време. Просто не се продава. И това го прави безценно. Не можеш да го спестяваш. Не можеш да го заемеш и после да си търсиш вересиите.

Бъди внимателна, когато пилееш собственото си или чуждото време. Загубено е много повече от час-два или ден. Загубена е частица от нечий безценен живот.

Времето е дар. Времето ти е подарено от Бог. Неговата воля се е проявила чрез нас – твоите родители. И не само. Времето е дар от всички и всичко на тази земя. Добре е да пазиш и да използваш много внимателно този дар.

Времето има настроение. Обърнала ли си внимание, дъще, че когато ти си забързана, и времето е забързано. Когато си отчаяна, и времето е отчаяно. Когато си щастлива, и времето е щастливо.

Времето е кратко. Часовникът, дечко, започва да тиктака от момента, в който си се родила и ще спре в момента, в който вече няма да съществуваш. А ти знаеш ли кога ще стане това? Може би, и дано да живееш колкото най-възрастният човек на планетата – 122 години, а може би и повече. Никой (освен Бог) не знае кога ще спре твоят часовник.

Времето е вечно. Осмицата е символът на безкрая. Времето ще бъде – независимо дали тебе те има или не в тази ти форма.

В началото всичко в тази вселена е било енергия. После, преди 13-14 милиарда години (ако може въобще да си го представиш) енергията се е превърнала в материя. Всъщност ти си вид енергия, придобила сегашната ти форма. След време формата ти ще се трансформира в енергия и после в друга форма. ТИ ЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ ВЕЧНО. Времето, в другата ти форма, може би няма да има значение. И може би няма да има часовници, за които да разпитваш.

Как ще използваш отреденото ти време зависи само от теб. Това е твоят живот и ти решаваш.

Но помни! Доброто за теб невинаги е добро за друг. Ценното за теб не означава, че е ценно и за другите. Правилното и неправилното понякога зависят от гледната точка. Между мъдрото и глупавото често пъти дори няма граница.

Не мога да ти кажа кои са твоите 24 деления на часовника, но мога да ти дам осем бащински съвета:

Отдели си време за работа, това е цената на успеха.
Отдели си време за мислене, това е източникът на сила.
Отдели си време за игра, това е тайната на вечната младост.
Отдели си време за четене, това е изворът на мъдростта.
Отдели си време за семейство и приятели, това е пътят към щастието.
Отдели си време за любов, това е радостта в живота.
Отдели си време за смях, това е музиката за душата.
Отдели си време за сътворение, това е проявление на красотата.

Мъдро ще бъде да разпределиш времето си така, че да можеш да работиш и върху собственото си усъвършенстване.

Учи се винаги от всяко нещо и от всеки човек. Аз така се уча от теб. Да, може да ти се стори странно, но ти си ми учител. А аз не съм срещал още човек, който няма на какво да ме научи. Бъди готова да приемеш най-скъпите уроци – уроците на живота.

Стреми се към съвършенството всеки ден и знай, че никога няма да бъдеш съвършена. Внимателно взимай решения и знай, че животът е поредица от избори.

Понякога ще съжаляваш за своите избори. Недей! Ако си научила правилно урока си, си придобила опит и си направила още една крачка към съвършенството.

Не търси вина в другите и не завиждай – това ще те разруши като рак, ще те разруши отвътре. Помни – човек (стига да е физически и психически здрав) е поредица от избори, които сам е направил. Всеки сам заслужава съдбата си.

За всеки от нас е отреден един час, в който времето ще спре. Може би миг преди това, а може би по-рано, човек се обръща назад и прави равносметка на своя живот. Прави баланс. Прави оценка. И ако сама ти не бъдеш доволна от себе си, НИКОЙ не може да ти прости. И твоят дух ще блуждае навеки, белязан от крайно несъвършенство.

Затова, моля те, докато израстваш, а и цял живот, прави следните осем неща:

Намери своята мисия – мисли, търси с упорство и намери смисъла на твоя живот.
Открий своите ценности – изясни ги, разсъждавай трезво, не се поддавай на влиянието на медиите, модата, филмите, разбери какво наистина е ценно за теб самата.
Подреди своите приоритети. Не бъди проста реакция на случващото се около теб. Когато знаеш своята мисия и ценности, тогава вече е лесно – работи с приоритети, защото иначе няма да ти стигне един живот, колкото и дълъг да е той.

Направи си свой личен план за успех и действай. Внимавай, защото и аз, и майка ти, а и много хора и институции ще се опитат (за добро или лошо) да ти наложат техните планове. Но ти следвай своя.
Гледай на своето време като на инвестиция и инвестирай внимателно, не пилей този ценен ресурс. Когато отделяш време за нещо, мисли дали си заслужава, мисли какво печелиш, когато даваш от времето си.

Следи за своя успех – лесно е, когато периодично контролираш дали постигаш своите цели. Следи дали действията ти помагат да изпълниш своя личен план.
Бъди гъвкава и ако обстоятелствата налагат, преформулирай целите си и направи нов план. Понякога (и то доста често) целта дори не е важна – важен е пътят.

Взимай внимателно тези решения и се научи да се примиряваш с нещата, които не можеш да промениш, бъди силна, когато можеш да промениш нещата и се научи да различаваш кое може да се промени и кое не.

Наслаждавай се на своя живот какъвто и да е той – възможно е да бъде само един, затова му се наслади, но не се знае, може да имаш и повече, така че, внимавай. Обичай своя живот и наслаждавайки му се, пази живота на другите. Вгорчаваш ли нечий чужд живот, няма наслада. Успехът е горчив, ако си го постигнала с унищожение.

Сега сигурно разбирате защо не намерих сили да кажа всичко това на детето си. Но от все сърце се моля то да порасне и да го разбере. Тогава ще намеря куража да я попитам следното:

„След като разбра за какво служи часовника, след като разбра, че часовникът е само един от инструментите, чрез които градиш своя живот, готова ли си да работиш за смъртта?”

И независимо какво ще ми отвърне тя, аз ще уважа отговора й, но бих добавил:
Ти избираш. Но помни, времето е твоят живот. Можеш да управляваш времето като управляваш себе си.

Всъщност ти си часовникът, дете.

източник: margaritta.dir.bg
Автор: Тодор Миндилков
препечатано от www.gnezdoto.net