Един курс, седем различни раждания. Раждане 2. Милена

Birthstory_Milena

Представям ви поредицата „Един курс, седем различни раждания“. Седем майки, които са посетили курса в Естествени идеи, споделят своите истории. Тези истории според мен са много ценни с това, че доста добре описват различните варианти, както и възможностите в болниците към момента. Това са седем раждания, в шест различни болници – Тина Киркова, Щерев, Надежда, Токуда, Св.Лазар и Майчин дом. Всеки ден тази седмица ще има по един разказ – следете сайта! 🙂 Благодаря на момичетата за това, че споделиха и позволиха да публикувам разказите им.

Победителят Виктор

Автор: Милена

Виктор се роди на 23.04 в АГ болница д-р Щерев със секцио. Тежеше 3,840 кг и беше дълъг 50 см. В седмицата преди да се роди много дискутирахме с моята лекарка как следва да родя. Според нея имаше доста причини за секцио, според мен все неоснователни (голям плод, бебето не се беше наместило в таза, вече почти нямаше околоплодни води и др. подобни). В крайна сметка реших, че както и да родя това ще бъде най-щастливият миг в живота ми и предпочетох да прекратим ежедневните манипулации и да пристъпим към операцията.Така на 23.04 рано сутринта тръгнахме към болницата. Никога не съм била по-уверена и спокойна, чаках с нетърпение срещата с нашият малък син. Операцията приключи бързо, Вики се роди под звуците на класическа музика и ми дадоха да го гушна веднага след като ме преместиха в реанимация.Той стоя при мен почти през целият ден, което беше изключително важно за мен и за създаването на нашата връзка.

С храненето обаче нещата не потръгнаха толкова лесно, въпреки, че бях много добре информирана относно кърменето. Сложих го да суче в деня след раждането и от тогава докато се прибрахме вкъщи той беше на смесено хранене. Когато се прибрахме вкъщи реших, че трябва да махна адаптираното мляко и да минем изцяло на кърма. Това обаче се оказа доста сложно и много стресиращо упражнение за мен. Вики стоеше на гърдите ми по 2 часа на хранене и пак ревеше от глад. Нямах никаква почивка между храненията и му давах АМ, защото по незнайна тогава за мен причина не можех да го накърмя. Започнах да чета в интернет с надеждата да намеря решение. Започнах да се изцеждам и да следя теглото му на всяко хранене, като първо го слагах да суче, след това му давах изцеденото мляко и накрая адаптираното. Така постепенно махнах АМ.

Извиках консултант по кърмене – първо от доброволците, а след това Христина Янева /Хедра/, която прегледа Вики и ми каза, че той има т.нар. къса юздичка под езичето, която му пречи да суче ефективно и това е причината за нашите неволи. Предложи ми двама лекари-хирурзи, които да я цепнат, но ме информира, че може и да не се съгласят защото юздичката е от по-рядко срещан тип. Така и не се решихме да я цепнем и от тогава до сега съм се отдала на изключително кърмене – Вики е само на кърма, но по-голямата част е изцедена. Въпреки това го слагам да суче на всяко хранене. Това беше много голямо разочарование за мен, но все пак, важното е, че детето ми е живо и здраво и въпреки проблемите наддава добре и е на кърма, независимо по-какъв начин я приема.

Това е от нас. Поздрави и успешно раждане на тези от вас, които очакват щастливият миг!

Статията е предоставена от: doula.bg

Прочетете още:

Един курс, седем различни раждания. Раждане 1. Гергана