Един курс, седем различни раждания. Раждане 1. Гергана

Колкото и да се подготвяме за раждането, колкото и да четем, всяко едно раждане е различно. В моите курсове не се опитвам да убедя майките да раждат по един или друг начин – старая се да им представя различните варианти с техните плюсове и минуси, за да може всяка една да избере най-доброто за себе си в нейната конкретна ситуация. Представям ви поредицата „Един курс, седем различни раждания“.

Седем майки, които са посетили курса в Естествени идеи, споделят своите истории. Тези истории според мен са много ценни с това, че доста добре описват различните варианти, както и възможностите в болниците към момента. Това са седем раждания, в шест различни болници – Тина Киркова, Щерев, Надежда, Токуда, Св.Лазар и Майчин дом. Всеки ден тази седмица ще има по един разказ – следете сайта! 🙂 Благодаря на момичетата за това, че споделиха и позволиха да публикувам разказите им.

little_big_nora

Раждане 1. Моята малка Нора

Автор: Гергана

Моята малка голяма Нора се роди сутринта на 22-и април, тежеше 4 кг и 100 грама и беше дълга 51см. Както си бях планирала, родих в Майчин Дом без избор на екип, при дежурния лекар. Случи се така, че по време на моето раждане се смениха дежурните лекари и за действителното раждане дойде екип, който страшно ми хареса, особено младшия доктор. Той проявяваше много мило отношение, такова, каквото бих очаквала, ако съм го избрала специално.

Преди да продължа да разказвам, искам да направя едно уточнение. Аз дойдох в курса на Олга, знаейки какво е естественото раждане, но без да съм негов особен привърженик. Включих се в курса по-скоро заради естествените идеи на родителството, но несъмнено информацията, която получих за раждането, беше от огромна ползва. И все пак, до края на курса аз продължих да смятам, че естественото раждане не е моята идея за идеалното раждане. Затова преди да отида в родилния дом, се бях настроила да поискам упойка, ако реша, че няма да издържа цялото раждане. И така стана.

В неделя на 21-и (между другото рождения ден на баща ми 😉 имах леки контракции, които към вечерта се засилиха и станаха регулярни. През деня ходих до приемното отделение на Майчин дом, по-скоро за да ми направят запис (вече се водех официално преносваща и трябваше да си правя запис всеки ден, а беше неделя), отколкото да ме приемат в болницата. Те обаче решиха, че ще ми направят прегледите, които се правят при прием и дойде онзи същия млад доктор, който после беше на раждането. Имаше много добро отношение, въпреки, че аз за тях бях абсолютно никой, по-скоро някой, който беше объркал болницата, а не си ходеше на записи там, където си води консултацията. Решихме взаимно, че ще си седя вкъщи, докато не дойдат по-сериозни контракции или не пренося 7 дни. По-късно вечерта, както казах, контракциите станаха по-силнички и към 2:30 сутринта решихме да отидем вече в приемното за прием. Там казаха, че имам 3 см и ако искам мога пак да си отида вкъщи за 2 часа или да ме приемат в някоя стая, не в родилна зала. Прибрах се, пробвах да поспя, но с променлив успех и към 5 сутринта се върнахме отново. Бях вече с 4.5 см и ме приеха в родилната зала.

Разказът на Гергана продължава на следващата страница…

Да… приемното отделение на Майчин дом е в плачевно състояние, наистина не създава никаква приятна атмосфера за раждащите и е на косъм да откаже който и да било да ражда там. Горе в родилните зали е друго нещо. И това, което се случи там, беше пълно потвърждение на всичко, което сме говорили на курса, едно много добре издирижирано раждане. Още повече че към 9 часа ми сложиха упойка и оттам нататък можеха да си изпълнят програмата на воля: система с окситоцин, дирижиране на напъните и тем подобни. Мехура ми го пукнаха без да ми кажат дори, към 5:30 на 5 см. През цялото, абсолютно цялото време бях под постоянен фетален мониторинг, с онези приятни коланчета, с които правят запис. Всяка родилка ги носи, така успяват да наблюдават от някаква друга стая какво се случва във всяка родилна зала, без да се разхождат до там. Това беше неприятно, защото не можех да ставам.. т.е. можех, но трябваше изрично да ми разрешат, а те не идваха особено често, за да ги питам.

Моето лично усещане за нещата беше такова: до 9 часа, когато след 2-часови молби от моя страна, най-накрая дойде подходящото време за упойка, аз се мъчих, буквално се мъчих от болка и никак не ми беше приятно. В продължение на два часа преди упойката контракциите си бяха доста силни и по време на тях не бях на себе си. А тези същите контракции бяха успели да ме доведат едва до 6 см… какво оставаше за другите 4 и за напъните, не исках да знам. Бях съвсем сигурна, че това състояние на нещата не е за мен, аз просто се чувствах гадно. Когато влизаха разни доктори и радушно ми казваха Добро утро! и ме питаха как съм, аз успявах само да им помахам с ръка и да направя гримаса от болка. Не знам.. вероятно ако го бях проектирала като естествено раждане с дула и татко до мен, в приятна обстановка, моооже би малко от малко щеше да ми е по-леко… но болката щеше да е същата и щеше да продължава и да се засилва.

В момента, в който ми сложиха епидуралната упойка, всичко ми просветна. Светът стана едно красиво място, усетих как пролетта навън идва, как вече е сутрин и времето е прекрасно, как ме чака нещо страхотно съвсем скоро. Веднага след упойката включиха и системата. Ако нямах упойка, нямаше да им позволя да я сложат, но при упойката, нямах нищо против. Оттам нататък около мен имаше само приятни любезни хора, които се държаха с мен много мило и ми обясняваха какво следва, напъните как ще дойдат (макар че всичко го знаех), как трябва да напъвам и т.н. Вярвайте ми, почувствах се щастлива, в мир със себе си и със случващото се. Това че към мен бяха прикрепени общо 4 уреда/системи само ме забавляваше: упойката, феталния мониторинг, уред за кръвното налягане, системата с окситоцин, а преди нея и малко глюкоза. Младия доктор беше край мен доста често и това ме правеше още по-доволна от живота.

45-50 минути след упойката започнаха и напъните и с малко помощ от тяхна страна – казваха точно кога да напъвам, Нора излезе за две контракции. Без каквито и да е усложнения. А беше 4 кг и 100. Да, те се притесняваха леко, сякаш бяха на ръба да поискат да направят секцио, но слава Богу никой от тях не беше толкова страхлив. За епидуралната упойка само да кажа, беше от типа, който елиминира болката, но в случай, че си я дозираш умерено (родилката управлява силата на упойката с едно копче), усещаш кога има контракция, можеш да ходиш, да клякаш, и усещаш напъните.

Разказът за раждането на Нора продължава на следващата страница…

Когато Норка излезе, я взеха в едно прозрачно легло, в което можеш да я виждам, за да завържат пъпчето, да я аспирират и тем подобни. Да.. май срязаха пъпната връв твърде рано… и я аспирираха известно време, но не можех да имам претенции. После ми я показаха за 2 секунди и я отнесоха някъде, където обещаха, че е по-топло. През това време младичкия доктор вече се беше заел да зашива огромния разрез, който ми беше направил малко по-рано, както и вътрешни разкъсвания. По отношение на епизиотомията и шевовете, трябва да кажа, че на 8-ия ден от раждането всичко беше зараснало и едва ги усещах. При такова голямо бебе не бих рискувала да се разкъсам спонтанно.. но това е личен избор на всеки. Шевовете ги направиха под епидуралната упойка, така че нищичко не болеше, и в присъствието на 6-7 студента, на които доктора обясняваше като на урок как се правят такива шевове. Това също много ме забавляваше… аз през това време пишех смс-и на семейството да им кажа, че всичко е минало наред.

След като ме зашиха, ми донесоха Норка и повикаха таткото да влезе при мен. Поседяхме си така изпълнени с щастие около 20 минути, докато младия доктор не дойде и не подкани таткото да ни остави с Нора да се сближим.

По-натам историята продължава с вълнуващите 3-4 дни, в които трябваше почти сама да се грижа за новата си рожба и които мога спокойно да нарека най-добрата школа за тази цел. Закърмих я още в родилната зала, после в стаята продължихме, още от първия ден тя е на кърма. Понеже малко се уплаших, втория ден й дадох малко изкуствено мляко, но това беше. До сега е само и единствено на кърма. И от акушерките в послеродовото отделение съм доволна, много подкрепящи кърменето бяха. Даваха изкуствено мляко на който си поиска, но обясняваха, че това може да ни е лоша услуга и ни стимулираха да опитваме да кърмим. За ваксините поспорихме няколко дни с педиатрите, докато накрая не ме убедихда да сложим и двете. Аз си признавам, че не бях 100% убедена, че не трябва да ги слагаме, затова и така се получи.

С две думи, много много съм доволна от раждането си и следващия път бих го направила така, само че този път ще си уговоря младия доктор предварително. Както и старшата докторка, тя също беше много добра.

Статията е любезно предоставена от doula.bg

little_big_nora_dad