„Книгата е не просто спомен за едно необикновено животно, тя е обяснение в любов към библиотекарите, книгите и тяхната сила да променят живота на хората”
Пъблишърс Уийкли
„Това е книга за живота и смъртта, за ценностите на малкия град и най-вече за любовта”
Буклист
Колко силно би могло да бъде влиянието на едно животно? Колко живота е в състояние да докосне една котка? Как е възможно изоставено котенце да съживи западаща провинциална библиотека, да спаси едно обикновено малко американско градче и в крайна сметка да се прочуе по света? Дори не можете да започнете да си отговаряте на тези въпроси, преди да прочетете очарователната история на Дюи, любимеца на град Спенсър в Айова, заживял в местната библиотека.
В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.
Дюи успява да докосне всяко сърце и да вдъхва надежда с откритата, безусловна, непресторена вярност и любов, с която ни даряват животните.
***
За автора:
Вики Майрън е родена в малка семейна ферма, разположена в близост до град Спенсър, Айова. На тридесет и четири годишна възраст след провала на брака си тя се дипломира с най-високи почести от Държавния университет в Манкато, САЩ. В продължение на двадесет и пет години работи в държавната библиотека на Спенсър, двадесет от които заема поста директор. Тя се пенсионира през 2007 г, за да напише книга, посветена на котарака Дюи. Продължава да живее в Спенсър, Айова.
