Ранното развитие на всяко дете е в ръцете на неговите родители (интервю)
Интервю с Д-р Джейн Уилямс
Д-р Джейн Уилямс
Кариерата си Джейн започва през 1979 г. като медицинска сестра в Кралската детска болница в Мелбърн, Австралия. През 1994 г. става INPP сертифициран практик след специализация в Честър, Великобритания. През 2000 г. завършва с бакалавърска степен по Мениджмънт университета “Джеймс Кук”. От същия университет през 2002 г. получава сертификат за преподавател във висши учебни заведения. През 2006 г. става доктор на медицинските науки, а от 2007 г. е iLS практик по звукова терапия.
Работи с Франсис Пейдж Гласко, професор по педиатрия в университета “Вандербилт” в САЩ. Проф. Гласко е известен специалист по ранно детско развитие.
В момента д-р Уилямс работи върху книга „Да отключим потенциала“ – сензорно–моторно–перцептивна програма за движение за деца от началните училища. Постигането на емоционално здраве и разгръщане на потенциала за академично учене е важна част от работата на Джейн Уилямс. Джейн е предпочитан лектор за различни научни конференции и форуми на професионални организации, работещи с бебета и деца. Гостувала е с лекции в САЩ, Великобритания, Ирландия, Гърция, Китай, Нова Зеландия.
Научната й дейност е фокусирана върху ролята на родителя за развитието на детето в първите му години както и върху ролята на опита/преживяванията в ранното детско развитие и отражението им върху потенциала за учене на детето. Докторската й дисертация е посветена на изследване на причините – защо много деца с проблеми в ученето не са диагностицирани преди да достигнат училищна възраст.
Джейн има три пораснали деца.
КиндиРу е голямата й страст. “Смятам, че е много важно колкото може повече родители да разберат и да знаят каква огромна роля имат самите те за развитието на своите деца – и то не само за техните академични постижения, а също така и за социалното и емоционалното им състояние”, твърди Джейн.
Обича да пътешества. Живее в близост до Големия бариерен риф, обича да плува, да кара сърф и да се гмурка.
Първите7: Д-р Уилямс, ранното детско развитие изисква особено внимание и усилия, когато говорите за неговото оптимизиране, както точно имате предвид?
Д-р Уилямс: Всяко дете е необходимо да преживява определени неврологични стимулации в точно определена възраст, за която са характерни специфични особености. Тези стимулации развиват оптимално връзката между физическото и неврологичното развитие на детето. Ако бебето не е гушкано достатъчно, ако не е масажирано и галено, то ще има смущения в мускулният тонус. Децата, които не са получавали сензорни стимулации имат двигателни смущения в по-късна възраст.
Кожата е най-големия човешки орган, именно посредством нея до мозъкът достигат сигнали, че стимулацията е налице и дава своите резултати.
Първите7: Споделете, моля, в какво се заключава същността на най-новите изследвания и постижения, които се реализират на практика в ранното детско развитие?
Д-р Уилямс: Има редица проучвания в областта на емоционалното развитие, чувствата, любовта и създаването на съответните връзки, които спомагат за емоционално-психичното развитие на детето. Ако бебето е отглеждано преди всичко от един човек, обикновено това е майката, то развива силна връзка именно с нея и тази връзка остава такава за цял живот. Развива се привързаност и обич.
Именно тези връзки са отговорни за емоционалния комфорт на детето.
Има и редица изследвания за това как стреса влияе върху развитието на мозъка на малките деца. Високите нива на стрес естествено предизвикват редица проблеми не само от емоционално, но и от чисто физическо естество. Интересен е фактът, че прекалено спокойните деца също могат да станат жертва на емоционален дисбаланс, също както и неспокойните и хиперактивните.
Различните проучвания за влиянието на околната среда ни дават представа за това, как очаквано могат да се проявят гените на даден човек. Например гените отговорни за аутизма или хиперактивността могат да се проявят ако са налице съответните стрес-фактори. Но те могат и да не се проявят, ако детето се отглежда в спокойна, приятелска и позитивна среда.
Първите7: На каква възраст е реално и разумно да започне обучението на децата?
Д-р Уилямс: От възможно най-ранна възраст, дори още по време на бременността движението и физическата активност на майката имат пряко въздействие върху психо-моторното развитие на детето.
Първите7: Каква е ролята на специалистите в ранното детско развитие по вашата програма? Какви са техните конкретни задачи?
Д-р Уилямс: Специалистите в ранното детско развитие имат за задача да помогнат на родителите и да ги научат какво и как да правят, за да са максимално полезни за развитието на своите деца. Основното тук е практиката, т.е. всичко да бъде показано и отиграно, не толкова сухата теория, а практиката помагат за усвояването на тези умения от родителите. Всяко упражнение се показва на практика и ако бебето не успява да се справи с дадена задача, се дават конкретни насоки и напътствия как този дефицит да бъде преодолян. Тук не говорим за терапия, това на практика са напътствия и показване как точно да се правят нещата. И още нещо – говорим за превенция, а не за интервенция. Така че, всяко дете да развие максимално собствения си потенциал.
Първите7: Какво могат и трябва да направят родителите за ранното детско развитие на своите деца? Нужно ли е специално обучение, през което родителите да преминат, за да могат адекватно да прилагат принципите на този тип обучение?
Д-р Уилямс: Не, нужни са търпение, внимание и обич. И практика.
Първите7: Д-р Уилямс, доколко системата за ранно детско развитие е общодостъпна и по какъв начин тя може да достигне до повече деца и семейства?
Д-р Уилямс: Всеки родител може и трябва да има достъп до системата за ранно детско развитие и всичко опира най-вече до желанието на родителите да помогнат на своите деца да се развиват правилно и едновременно, така че физическо и психическо развитие да вървят ръка за ръка. Естествено има социални групи и прослойки в неравностойно обществено положение, които трудно намират възможности за такава работа и е необходимо те да бъдат подпомагани и поощрявани да работят за развитието на децата си така както всички други родители.
За съжаление във все по-динамичния и модерен начин на живот именно децата са най-чести жертви на липсата на внимание, а това както всички знаем, е основната причина за ненавременното развитие на някои деца.
Първите7: Какви са плановете за бъдещото развитие на КиндиРу в България и имате ли намерение да разширявате още мрежата си у нас, в която до момента са включени седем града?
Д-р Уилямс: Нашите планове са свързани със задачата максимално много деца да попаднат в програмата за ранно детско развитие, така че да получат адекватни и навременни грижи, които да развият техния пълен потенциал от възможности. В момента в България КиндиРу има 13 центъра в 7 града, което е едно добро постижение, особено ако се вземе в предвид за колко кратък срок са осъществени тези проекти.
Първите7: Какво ще пожелаете на българските родители и на техните деца?
Д-р Уилямс: Пожелавам на всички български родители да се радват и наслаждават на възможността да са родители и активно да помагат на децата си да развиват своите заложби. Защото именно родителите имат ключова роля в ранното детство за правилното физическо и психическо развитие на своите деца. Разбира се, да ги обичат безрезервно и всеотдайно. Всяко дете има право на това.
***
От юни 2014 г. КиндиРу създава мрежа от центрове в България. Центровете на Академията за деца, бебета и родители приемат бебета от 6 седмици до деца в предучилищна възраст в София, Варна, Добрич, Пловдив, Велико Търново,Търговище и Бургас.
123,124 преглеждания
