Два теста и двата положителни … Не знам какво да направя?

Днес е 12-тият ден от първия ми симптом.

Но нека започна от 13-ти ноември. Петък, 13-ти.

Събудих се със зверско главоболие, силни мускулни болки, температура 37.2 и гадене. Цялата нощ не ми беше добре, но до сутринта нещата вече бяха сериозно ескалирали. Майка съм на три деца, голямата е на 6, а близнаците преди два месеца направиха годинка. Та имала съм тежки нощи и неведнъж съм се будила като бита с пръчки. Този път обаче беше много различно.

Първо си помислих, че е някакъв тежък ПМС. Погледнах си календарчето – закъсняваше ми с два дни. Моят цикъл винаги е бил като часовник. Веднага изпратих съпруга ми до аптеката за тест. Мисля, че в този момент, един положителен тест би ме изкарал от релси повече от всякакъв ковид.
Положителен беше.
И двамата бяхме в шок.
Аз в шок, той – в амок …

Последните година и два месеца бяха лудница при нас. Мъниците сe будиха на всеки 2-3 часа, кърменето и честото ставане ме бяха изцедили. Гледах се в огледалото и не познавах човека отсреща. Аз ли съм или не съъъъм … И тестът ми е положителен? Как? Кога? Че ние секс правили ли сме този месец изобщо!?!? Целият ден бях като парцал, лежах като парцал, мигах на парцали и като цяло чаках да се събудя и всичко да си е както преди. Може да е било изморително, ама дори и в това си бяхме създали рутина …

Към 6 вечерта температурата ми спадна, тялото ми се е поотпусна и уикендът бях супер. 4 дни не мигнахме, мислене, претегляне, ще се справим ли? Ама ние сме под наем на 60 кв. , колата ни е 5-местна, аз исках да се върна на работа, нямаме баби, които да ни помагат … Взехме решение – ще прекъснем бременността. В понеделник следобед изгубих обоняние. Слагам шише ракия под носа си – нищо не усещам. Мисля си – и миналата година бях така, нямах обоняние през цялата бременност.
Записах си час във вторник, прегледаха ме, да, бременна сте, всичко е наред. Ама аз такова … Добре, няма проблем, елате утре за ПСР, за да ви приемем в болница. Отивам на ПСР – бам, положителна сте. 14 дни карантина, отивайте си вкъщи.

Всеки ден с няколко мои приятели, чиито близки боледуваха от ковид си пишехме с ъпдейт, кой как се чувства днес. Казах им, че и аз съм положителна и изведнъж се оказа, че всички около мен знаят повече и от доц. Кунчев.

Съвет 1: (от приятелка едно)
Ще попитам Ваня, на какъв антибиотик е, за да го започнеш веднага!
– Не чакай, болестта се развива много бързо, започни веднага антибиотик, в аптеките нямат проблем да ти продадат без лекарства, предвид сложната обстановка.
– Ама личната ми не каза да пия антибиотик?!
– Не я слушай, много е зле, как може, на Ваня й изписаха със същите симптоми и тя така се чудеше и на 5-тия ден през нощта се събуди от силен задух, не можеше да си поеме дъх, почна веднага антибиотик и за 3 дни се оправи …

Съвет 2: (от приятелка две)
Ти снимка на бял дроб направи ли?

– Ами не, личната ми каза, че няма смисъл на този етап….
– Веднага звъни на 112, да ти осигурят зелен коридор и отивай в най-близкия пункт да те снимат. На Марти така, нищо й нямаше, нито температура, нито задух и на 12-тия ден отиде на снимка – двустранна пневмония!

Съвет 3: (от приятелка три)

Тук ще добавя малко интро: за мен ковид е до голяма степен болест на психиката. Тази масова психоза вече месеци наред, тази несигурност и незнание, как протича болестта, какво да очакваш, с какво се лекува, да вземам ли цинк, селен, витамин Д, Б, С и какво ли още не, появата на нови симптоми ден след ден, всичко това така те удря по психиката, че ти в един момент не си много сигурен – задух ли имаш от болестта или е паник атака? Главоболието симптом на ковид ли е или е от стреса, че си разделен от децата си? Дали ще успееш да опазиш другите членове на семейството ти? И в моя случай – гади ми се от бременността или от ковид? Отпаднало ми е заради хормоните или е ковид?

Най-големият стрес за всеки родител е – ще се заразят ли децата и съпруга ми, ако имам усложнение, ще има ли кой да се грижи за тях?

И тук идва приятелка номер 3: Не се притеснявай и мъжа ти ще се зарази!

Ето, Верчето например, 10 дни беше с температура, на антибиотик, гаджето й чак на 11-тия ден прояви симптоми. НЯМА КАК ДА ГО ИЗБЕГНЕШ, ЗАТОВА ГЛЕДАЙ ДА СИ СПОКОЙНА!!!

Е, мерси, много ме успокои …

Остават ми още два дни до края на карантината. Два дни, след които ние трябва да решим – ще продължим ли това, което бяхме започнали, или ще опитаме да се справим по един или друг начин. Имах много време за размисъл през тези 14 дни и за мен изводът е един: каквото и да решим, важното е аз и съпруга ми да бъдем единни в решението си, важното е нашите отношения да бъдат съхранени, доверието и уважението между нас да бъде запазено и надграждано и винаги да бъдем опора един за друг, с всичко останало ще се справим, нали?

Автор: Краси Велева