Другата страна на родителството – за грешките, илюзиите и угризенията
Случвало ли ви се е понякога да се чувствате сякаш се проваляте като родител? Да се чудите защо в книгите за възпитание на деца всичко изглежда толкова просто и лесно, а на вас сякаш нещо ви се изплъзва?
Да си родител е може би едно от най-прекрасните, но и най-трудни неща в живота. Нещо, което не можем да научим в университета, нито в учебниците. Един ден просто се случва и ние вече трябва да се гмурнем дълбоко в необятните води на това да отглеждаш дете. Ако понякога се чувствате безсилни, неопитни, изморени, изнервени или напълно блокирали, не мислете, че се случва само на вас.
От другата страна на родителството не всичко е розово,
не всички са усмихнати и не винаги ви идва да затанцувате. За сметка на това понякога ви се иска да се разплачете, да останете сами за няколко часа или просто да поспите. Иска ви се, а дори не смеете да си го признаете – просто защото никой не го прави. Струва ви се, че другите майки и татковци са много по-добри от вас, че сякаш са световни шампиони по отглеждане на деца, а вие сте някъде сред третодивизионните отбори.
Ето някои от нещата, които всъщност ни карат да се съмняваме и да си мислим, че сме различни. Но не се тревожете, това просто е другата страна на родителството.
Подреденият дом
В малкото случаи, в които имате възможност за социален живот, това обикновено означава да отидете на гости на приятели, които също имат деца. Прекрачвате прага и се чудите как тези хора успяват да поддържат толкова подреден дом и то в присъствието на цели двама сина. И ето познатото съмнение – „Аз явно не се справям така добре, както другите”. За капак на всичко, вашият малък наследник още от вратата се е погрижил да наруши реда и вече е разсипал нещо по пода и е счупил някоя чаша.
Но помнете – не всичко е такова, каквото изглежда.Да не мислите, че въпросната майка-домакиня не е прекарала целия ден в чистене и прикриване на обичайната бъркотия, изгаряна от същите съмнения като вас?
Крещящата майка
Всички книги, образователни филми, предавания и психолози сякаш нареждат хорово едно и също: „На децата не трябва да се крещи, трябва да проявяваме търпение”. И да, те наистина са прави. Но отново у вас се появява добре познатото съмнение „Аз лоша майка ли съм, след като понякога не успявам да се овладея?” Не, повярвайте ми, не сте. Вие сте просто един обикновен човек с нормални емоции и не разполагате с извънземен праг на търпението. Има една шега, че родителите, които никога не са повишавали тон на децата си, просто не прекарват достатъчно време с тях.
Синдромът „пеньоар”
Струва ви се, че всички останали родители живеят изключително активно, дори и в присъствието на две, че и на три деца. А вие дори не помните кога за последно сте ходили на маникюр, на кино или пък сте изпили по някой коктейл с приятелки. Не се тревожете, вие сте едни от многото, които страдат от синдрома „пеньоар”. И това в никакъв случай не означава, че се разхождате вкъщи с ролки на главата и пеньоар на гърба, но метафорично се чувствате точно така.
Питате се – как стана така, че стилната черна рокля толкова безпомощно отстъпи място на домашната тениска, по която си личат петна от бебешко пюре.
Всичко това обаче са някои от нещата, които повечето родители преживяват и – да, не всички си признават. Другата страна на родителството е като забранената стая, в която твърдим, че не влизаме, но тайно надникваме. Трябва обаче да осъзнаем, че в живота не всичко е перфектно, както не сме перфектни и самите ние, и като хора, и като майки и бащи. Може би най-добрият начин да се справим със съмненията и угризенията е да спрем да приемаме грешките си като нещо лошо, а като част от нас. И да обичаме децата си, защото те – те са нашият най-добър учител, и в хубавите, и в лошите моменти.
Автор: Ася Георгиева, “Първите седем”
Прочетете още:
За щастието от това да имаш второ дете
7 неща, които научих, откакто станах майка
20 вълшебни фрази, с които да изразим любовта към детето си
7,468 преглеждания
