До моето второ дете, дъщеря ми!

1. Съжалявам, че не ти правех пюре от сладки картофи, а директно минахме на пилешките хапки, покрай порасналия ти брат
2. Съжалявам, че 80% от дрехите ти са втора употреба и повечето са сини, заради което много хора те мислят за момче.

1. Съжалявам, че нямах време да си припомня какво пише в книгите за бременни, докато бях бременна с теб и да спазвам съветите в тях.
2. Съжалявам, че  само и само, за да имам минутка тишина, ти позволявах да дъвчеш бебешките  кърпички.
   
3. Съжалявам, че гледаш телевизия повече, отколкото позволявах  на по-големия ти брат.
4. Съжалявам, че пиех повече кафе, отколкото чай, докато бях бременна с теб. Чувствам се ужасно виновна за това. Дано не съм ти навредила.
5. Съжалявам, че не записвам стриктно всеки месец с колко сантиметра си пораснала, за разлика от брат ти – него мерех всяка седмица.
6. Съжалявам, че вместо да ти дам шише с мляко, когато плачеш нощем, се опитвам да те залъгвам с биберона. Дано не съм съсипала зъбите ти.
7. Съжалявам, че те водя много по-често в Макдоналдс, отколкото брат ти.
8. Съжалявам, че те оставям толкова често в столчето, докато брат ти прави по-забавни неща.
9. Съжалявам, че всичките ти играчки са нахапани, а разглобяемите части от тях просто липсват.
10. Съжалявам, че през първата си година в повечето случаи беше облечена в пижама, а брат ти изглеждаше като модел.
    
11. Съжалявам, че купих първите ти обувки от разпродажба, а преди това ходеше по чорапи, докато първите обувки на брат ти струваха цяло състояние.
12. Съжалявам, че за да получиш старото креватче на брат ти, трябваше да го преместим в отделна, прясно ремонтирана и обновена детска стая.
13. Съжалявам, че не ти обръщам толкова внимание, колкото ми се иска, но брат ти хапе по-силно.
14. Съжалявам, че когато трябваше да го водя на уроци по цигулка, те оставях сама в кошарката ти.
15. Съжалявам, че когато рисуваше по стените, ти прибирах пастелите, а на него му купувах нови.
16. Съжалявам, че когато той правеше бели, наказвах и двама ви.
    
17. Съжалявам, че твоят живот е по-различен от живота на брат ти и че получаваш винаги по-малко от него, но когато тръгне на училище ние ще имаме достатъчно време, за да бъдем само двете.
18. Но докато това стане: Съжалявам, мое малко момиче!

С любов – мама!

www. purvite7.bg