Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък на 40-ия ден след Великден. Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна. На този ден свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Затова и Спасовден се отбелязва като професионален празник на хлебaрите и сладкарите.
„Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…”
Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и пр.
Честит празник на всички именници.
