Днес честваме един от най-българските празници – Денят на народните будителите.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Денят на народните будители е отбелязан за пръв път неофициално в Пловдив през 1909 г.
Днес този ден е официален празник, на който се чества паметта на всички български просветители, книжовници, писатели, публицисти, революционери, патриоти и родолюбци, изиграли роля в запазването и поддържането на българския дух, в организирането и повеждането на борбата за свобода и в пробуждането на националното самосъзнание.
Най-прочутите будители на българския народ са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Поп Пейо, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание. Нека не пропускаме и създателите на славянската писменост – братята Кирил и Методий.
Денят на будителите е празник, който изразява необходимостта на вече освободена България да почете паметта на великите си възрожденци, да припомни делата и приноса им и да съгради облика на героите. Пантеонът на борците ни тепърва се изгражда, от Освобождението не е минал все още и четвърт век. По-силна от всякога е нуждата на народа ни от митологизиране и героизиране на борците за свобода – за да не забравят българите смелите синове на родината. Именно затова през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерски съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Много градове, села и читалища почитат паметта на героите, защо това да не се превърне в общ български празник. Предложението се приема и така на 28 юли 1922 г. 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. През февруари 1923 г. цар Борис ΙΙΙ подписва закона. Така от 1922 до 1945 г. 1 ноември е общонационален празник.
Новата комунистическа власт забранява честването на празника. За него не се споменава, той не е официален, но на много места се почита. Българите ценят възрожденското си минало и будителите си, затова не е така лесно този ден да загуби значимостта си за тях.
След смяната на властта и дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда от 28 октомври 1992 г., традицията на честването е възобновена.
На днешния ден често може да чуем въпроса „Кои са народните будители на днешния ден?”. Независимо как ще си отговорим на него, нека помним миналото си и не забравяме онези, за които думата идеал е значела нещо, а родината е била голямата любов и смисъла на живота.
Днес е и ден на българската наука и българската журналистика.
