Незабавна реформа в детското правосъдие за пълното зачитане на правата на децата в България поискаха неправителствени организации на специална пресконференция, проведена на 24 септември в София.
През изминалата година над 10 000 деца в България са били засегнати от действащия 60-годишен Закон за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), а над 2000 деца са преминали през затворени институции – поправителни домове, следствени арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати.
Организациите – Български хелзинкски комитет, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата – обърнаха внимание на редица сигнали и данни във връзка със следните проблеми в затворените институции за деца:
Множество данни за насилие и малтретиране на деца в местата за лишаване от свобода – поправителни домове, арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати.
Настаняване при неприемливи материални условия (липсваща или лоша вентилация, хигиена, осветление, отопление и съоръжения за топла вода, санитарни помещения и други).
Никакъв достъп до образование (като в следствените арести) или лошо качество на образованието.
Липса на достъп до адекватна медицинска помощ.
Всичко това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се налага само като крайна мярка и за възможно най-кратък период.
В България деца са лишавани от свобода често противозаконно или произволно и за продължителни периоди от време. Остарелият като подход ЗБППМН от 1958 г. продължава да наказва деца за “противообществени прояви”, включително статусни нарушения като бягство от вкъщи и дома, скитничество, просия, проституция и други, за които възрастни не са наказвани по никакъв начин. Подобно поведение сигнализира за проблеми в грижите за детето и изисква адекватна реакция и подкрепа. Комитетът на ООН за правата на детето още през 2008 г. категорично препоръчва на България изваждане от употреба на всеобхватното и водещото до произвол понятие „противообществена проява“.
България е критикувана многократно от различни международни и национални организации за своята неадекватна към правата на детето правосъдна система. Това се случи няколко пъти и през 2015 г. от страна на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и от Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа.
В пресконференцията участва и зам.-правосъдният министър Вергиния Мичева-Русева, която представи визията за държавна реформа в областта на детското правосъдие. През юни 2015 г. стартира работна група за изготвяне на нов специален закон за детско правосъдие. От 1 октомври се очаква да започнат работа пет пилотни съдилища със специализирани детски състави във Варна, Пловдив и Козлодуй. В страната също работят 14 сини стаи – пространства за щадящо изслушване на деца, жертви, свидетели и извършители на престъпления и се работи по изграждането на още 5.
Макар поетите ангажименти от държавата да представляват положителен опит за промяна на системата на детско правосъдие, все още липсва цялостен подход към децата в конфликт със закона и реформата на сегашната система остава частична. Тя изисква не само промени в съдебната система, но също и в системите на образованието, здравеопазването и социалните грижи, както и в системата на МВР.
Като опит за справяне с част от описаните по-горе проблеми, през август 2011 г. бе приета Концепцията за държавна политика в областта на детското правосъдие. Две години по-късно е приета и Пътната карта за изпълнение на Концепцията за периода 2013–2014 г., която изтече миналата година, без да има съществен напредък по заложените дейности в посока необходимата реформа.
Децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими. Повечето от тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им често живеят в крайна бедност, без достъп до адекватни услуги и подкрепа. Това са деца, които на практика са жертви, а са третирани като престъпници.
Десетки хиляди деца в България плащат с настоящето и бъдещето си за липсата на ефективни действия от страна на отговорните институции, заявиха организациите. По време на съвместната пресконференция те категорично се обявявиха за приоритизиране на реформата в детското правосъдие и настояха за:
Отмяна на остарелия Закон за борба срещу противообществени прояви и закриване на предвидените в него затворени институции.
Приемане на нов специален закон в тази област, отговарящ на международните стандарти, така че да се създадат специализирани детски съдилища, да се въведат стандарти за защита срещу произволно задържане, да се осигури справелив процес, достъпна и качествена правна помощ.
Развитие на нови услуги и мерки, алтернативни на лишаването от свобода. Развиване и прилагане на ефективни програми и услуги за превенция, подкрепа, реинтеграция и ресоциализация на децата и младите хора.
Специализация на професионалистите, работещи с деца, и повишаване на капацитета им.
Осигуряване на адекватни материални условия в институциите; гарантиране на достъп до качествено образование и здравеопазване във всички места, в които деца се лишават от свобода; прекратяване на насилието.
Трите организации са изпратили отворено писмо до отговорните институции с искане за цялостна реформа в детското правосъдие, и са отправили експертни препоръки.
С идеята, че всеки ден без реформа в детското правосъдие е един ден по-малко детство, организаторите обявиха и началото на мащабна обществена кампания “Детство без решетки”, която цели да подкрепи реформата и да доведе до приемането на нов закон за детско правосъдие.
За да подкрепят искането за законодателна промяна, гражданите могат да подпишат онлайн петицията на www.deca.bg, която ще бъде внесена в Министерския съвет и Народното събрание на Република България.
Източник: НМД
