Децата и вредните навици
Често в ранна възраст децата придобиват някои вредни навици, които карат родителите да изпитват силна тревога, страх, дори гняв. Какво обаче трябва да знаем за вредните навици и наистина ли трябва да търсим начин да ги изкореним с всички възможни средства?
Създаването на привички е част от ранния възпитателен процес и, разбира се, родителят има водеща роля в това да покаже на малкия човек кое е правилно и кое грешно, кое е редно и кое не. Добре е обаче да знаем, че зад всеки вреден навик стои някаква причина и е редно, преди да предприемем каквото и да било, да разберем каква е тя.
Смученето на палеца може би е един от най-често срещаните навици, които създават проблем при децата в ранна възраст. И все пак този вреден навик не се е появил без причина или просто защото детето е решило да прави напук.
Ние се раждаме с вроден сукателен рефлекс. Биберонът и кърменето развиват още повече този рефлекс и при някои деца се стига до силна нужда да смучат палеца си като проекция на биберона, шишето или кърменето. Това ги успокоява и често дори запиването е невъзможно без въпросното действие. Ето защо, трябва да бъдем търпеливи и деликатни, когато се опитваме да изкореним този неприятен навик. Много често той отшумява от само себе си с течение на времето, но ако все пак това не се случи, бъдете колкото се може по-търпеливи. Много деца, които се страхуват от наказания, намират начин да практикуват вредните си навици тайно и това още повече задълбочава проблема.
При гризането на ноктите също можем да търсим скрита причина – детето, което гризе ноктите си, може би се чувства неспокойно, има някакви страхове или се чувства неуверено. Чувала съм какви ли не истории за справянето с този проблем, някои от които дори не искам да споменавам. Насилието, виковете, наказанията, лепенето на лепенки и завързването на бинтове няма да доведат до нищо друго, освен до още по-голям стрес и тревожност у детето.
Съществуват и някои други видове вредни навици, които спадат по-скоро към групата на възпитателните пропуски – например бъркането в нослето и говоренето с пълна уста. Ако забележите подобни прояви, не бързайте с осъдителната присъда. Замислете се дали детето не вижда подобен пример около себе си и дали изобщо някой някога му е обяснил, че така не е редно.
Соченето с пръст при детето също има своето основание. Не забравяйте, че посочването и звукоподражанието са неговият най-ранен комуникационен код. Ако след време навикът му да сочи с пръст се е запазил, просто му обяснете, че хората в парка, в автобуса или супермаркета може би се чувстват неловко от това да бъдат посочвани.
Има и редица вредни навици, които ние, родителите сами сме създали – като смученето на биберон и пишкането в памперса. В началото въвеждаме тези атрибути за наше собствено облекчение, а след това се чудим как да ги изкореним и се ядосваме, ако не се случва точно тогава, когато сме решили. Малко е нечестно, не мислите ли?
Какъвто и да е вредният навик при вашето дете, подходете с много любов и внимание. Нека то разбере сериозността на проблема и приеме вас за съюзник в справянето, а не за съдник, от когото да се бои.
Автор: Ася Георгиева
“Първите седем”
5,619 преглеждания
