Международен ден за безопасен интернет: Децата и дигиталните технологии

На 9 февруари светът отбелязва за 13-и път международния Ден за безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, Денят отдавна излиза извън рамките му и през 2015 г. беше отбелязан в 110 държави на всички континенти. Това е ден, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за деца и млади хора и върху необходимостта родители, образователни институции и други организации да полагат все повече усилия за развитие на дигитална и медийна грамотност у децата от най-ранна възраст. 

Денят ще започне с пресконференция в БТА от 11 часа на тема “Децата до 8 години и дигиталните технологии”, на която  ще бъдат представени резултатите от няколко изследвания за използването на дигиталните технологии от децата и как възрастните ги подкрепят, както и някои тревожни тенденции:

• Децата има достъп до много и разнообразни дигитални технологии и медийно съдържание дори в семейства под прага на бедността.
• Децата могат да се сблъскат с неподходящо съдържание и/или поведение през сайтове, които активно използват.
• За да се избягнат отрицателно въздействие, децата имат нужда от умения, знания и  нагласи, определяни като дигитална и медийна грамотност.
• Много от родителите и учителите не умеят да предадат такива умения на децата и надценяват възможностите си да упражняват контрол.
• Необходимо е образователната система да поеме своята отговорност и да въведе учебни програми, които възпитават дигитална и медийна грамотност у децата още от предучилищна възраст и в начален училищен етап.
• За да има резултати, е нужно сътрудничество между училището, родителите, академичната общност, институциите и бизнеса.

Запитани кои са любимите им играчки, децата веднага посочват таблет или смартфон. Това показват резултатите от изследването „Децата до 8 години и дигиталните технологии„ на НЦБИ, координиран от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация Родители. Резултатите са от проведени интервюта със семейства с поне едно дете на възраст до 8 години с различен социално-икономически статус, образователен профил и етническа принадлежност. Методиката на изследването е разработена от Joint Research Center към Европейската комисия, като в момента се прилага в 19 държави.

Децата започват за използват таблет или смартфон вече на 3-4 години и бързо стават самостоятелни. Използват ги най-вече за игра, слушане на музика и гледане на филми. 

Много родители се решават да купят устройство на детето, защото виждат с какъв интерес и възхита то се отнася към таблета или смартфона на приятелите си. Родителите вярват, че трябва да подготвят децата си за свят, в които уменията да използват технологиите са решаващи. Според Евгени, баща на 3 деца, „компютърът е модерният инструмент на изкуството.”

Повечето деца имат профили във Фейсбук, направени от родителите им. “Направих й Фейсбук профил, защото тя си общува с деца, които също имат регистрации в сайта и ако тя няма такава би се чувствала изолирана“, казва Райна, майка на дъщеря в първи клас.

Когато децата са подкрепени от възрастните, технологиите могат да носят значителни ползи за тяхното развитие. Това е особено вярно за ромски семейства, където достъпът до образователни материали, извънучилищни курсове и занимания е ограничен. “Много са полезни (компютрите), защото чрез тях децата учат нови неща. Буквите, например. Той дори знае как да смята и спори с мен. И обикновено е прав““, коментира Леда на 25 години, майка на две деца.

Д-р Луиза Шахбазян от Националния център за безопасен Интернет към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, която отговаря за изследването в България, коментира: „Децата умеят да използват устройствата си самостоятелно, дори по-добре, отколкото родителите им предполагат. Но уменията им остават на ниво гледане на реклами в Youtube или еднотипни игри онлайн, тъй като им липсват насоки за по-творческа употреба.“

Антоанета Куманова от Асоциация Родители подчертава и важната роля на родителите: „Децата започват да използват интернет много преди да тръгнат на училище или на детска градина. Затова е важно родителят да започне да развива уменията на детето си, като играе или търси информация заедно с него. По този начин му дава и добър пример за подражание. Тъй като много родители, особено тези на най-уязвимите деца, също не притежават дигитални умения, образователните институции имат отговорност да изравнят възможностите на децата.“

Много сходни са и изводите от изследването на д-р Данаил Данов, преподавател по „Мултимедийна комуникация“ и ръководител на проект, свързан с развитието на медийната грамотност, провеждан в рамките на Комплекса за върхови постижения „Алма Матер“ в СУ . Като изследва навиците и нагласите за използване на медийните средства и среда на над 100 деца на възраст 5-7 години той заключава, че те масово притежават достъп до тях, но това не е свързано с развитие на уменията им за критичен анализ и оценка на медийното съдържание, което, от своя страна, води до негативни последствия при формирането на цялостната им медийна грамотност.

Допитване, проведено от студентите от специалност „Педагогика на масовата и художествена комуникация“ към Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ, водени от асистент Деси Стоева, сред бъдещи и настоящи учители е изследвало отношението им към децата и дигиталните технологии и ролята на учителите и родителите. Изглежда, че сред родители/учители съществува тенденция за ограничаване/забраняване на свободния достъп до интернет без какъвто и да е ясно обоснован мотив. Подобна „забрана“ те предлагат да бъде наложена до навършването на 10-11 години при децата, като смятат, че тогава те вече ще бъдат готови да различават реалното от виртуалното.

Според д-р Данов „това предполага опасност от ефекта на „забранения плод“, тъй като (по признанието на родители и учители) нито едните, нито другите разполагат с някакви ефективни мерки за контрол върху медийното поведение на децата. Самото предложение, „на децата да бъде позволен по-свободен достъп до интернет чак след като завършат началната училищна степен“, направено от немалка  част от анкетираните – предимно учители в предучилищна и начална училищна възраст  – подсказва някаква форма на нежелание и/или неспособност самите те да се заемат с проблема.“

1. #облечисебе: Кампания, разработена заедно с група младежи и насочена срещу сексуализираното поведение в интернет и произтичащите от него модели на онлайн насилие по полов признак. Кампанията се осъществява с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г.
2. Програма „Киберскаут“ 2016 г.: За втора поредна година със съдействието на Теленор България ще бъдат организирани обучение на киберскаутски отряди в още 6 области в страната, които ще се състезават помежду си за най-добра и интересна дейност.
3. Програма за обучение на родители: Със съдействието на Майкрософт България ще бъде разработен наръчник за родители и ще бъдат организирани обучения за родители, които да ги запознаят с рисковете за децата в интернет и начините за справяне с тях.

Българският център за безопасен интернет ще отебелжи 9-ти февруари и със събитие в НДК (литературен клуб „Перото“) „Конференция за бъдещето на интернет: “Какво “да” и какво “не”…за няколко лайка повече?“ с участието на деца, младежи, родители, учители, представители на институции и други професионалисти. Събитието ще бъде открито с награждаване на  три групи „киберскаути“ – ученици от 5 и 6 клас от Попово, Смолян и Видин. Центърът за безопасен интернет в сътрудничество с „Теленор България“ ЕАД и МВР проведе състезание, в което участваха ученици от 5 области в станата, които преминаха обучение по онлайн безопасност. В рамките на  надпреварата киберскаутите проведоха редица инициативи, насочени към техни връстници. Първите 3 места бяха присъдени на най-интересните и полезни идеи.