– Ти обичаш ли гномовете? – попита Юли.
– Обичам ги.
– Ами тежководолазите?
– И тях обичам.
– А може ли да има гном тежководолаз?
За това не бях мислил. Помислих си и отговорих:
– Може. Защо да не може?
– Да – каза Юли, – ама този гном, който е тежководолаз, трябва да бъде много силен и да може да вдига чука от хавана…
После той помоли:
– Разкажи ми приказката за онзи великан!
…Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.
Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.
Повестта „Деца играят вън“ на Георги Данаилов можете да прочете във виртуална библиотека Словото.
снимка: www.e-79.com
