Детето не бива да е оръжие за семейните войни

За жалост семейните раздели са ежедневие в днешно време. Обичайно тази ситуация е доста нееднозначна и е важно да помним, че за да се стигне до нея вината не е само в единия партньор, дори и когато едната от страните отказва да си го признае. Но аз няма да разглеждам партньорските проблеми, а ще дам някои основни насоки какво да правите ако се окажете в такава ситуация.

Често родителите се боят да кажат истината или като цяло да започнат разговор по тази болезнена за тях тема. Това е напълно обяснимо. За нас възрастните е свойствено да гледаме нещата от много ъгли през призмата на натрупания житейски опита. Именно това поражда страха. Ами сега какво ще стане? Представяме си изражението на детето, формулираме отговори на въпроси, които си мислим, че ще ни зададе, преживяваме всичко отново и отново. И докато се измъчваме отвътре и мислим, че умело се прикриваме, детето усеща това напрежение. Чувството на неизвестност – че нещо го мамим, че нещо крием, че нещата не са както преди само вдига градуса на тревожността му. Поставена в ситуация на неизвестност детската психика има свойството да рисува различни „Страховити истории“ и децата тихо страдат в усамотение.

Ето защо, вместо да крием, че се разделяме и да даваме храна на детските фантазии е по-добре да седнем и с подходящи за възрастта думи да обясним на детето каква е реалната ситуация. Страхът да не изгубя любовта на любимия човек, да не остана сам е базов страх и той е този, който измъчва детето в този момент. Важно е родителите предварително да са подбрали думите за този разговор и в никакъв случай да не го използват като пореден опит за изясняване на партньорските взаимоотношения. Запомнете! – Разделят се партньорите, мъжа и жената, а не майката и бащата!!! Това, което трябва да остане в главата на детето е, че то е все така обичано и важно и вие, макар и разделени като партньори, завинаги оставате неговото семейство. За детето не е важно защо се разделяте, а дали ще продължите да го обичате.

На всички е ясно, но аз ще повторя. Избягвайте крясъците, скандалите и изясняването на отношенията пред децата. Проблема е в това, че както вече многократно съм споменавала децата са егоцентрични. Те преживяват скандалите и развода като нещо, за което те са виновни, че някъде те са сгрешили, че нещо не са направили както трябва. Дори и при продължителна работа с психолог у тях може да остане усещане за обида и вина. Ето защо отделете достатъчно време да обясните, че това, което се случва, е само между вас двамата и детето няма никаква вина.

Не обяснявайте, че вече не се обичате. Децата трудно правят разлика между родителска и партньорска любов. За тях това са целувките и ласките, които им давате и ако говорите за любовна раздяла децата ще настояват да ви виждат заедно, да се целувате, да се държите за ръце. По-добре изберете изрази като „решили сме да се разделим“ или „ така се чувстваме по-добре“, а детето въпреки всичко си има майка и баща.

Обичайно решението за развод не се взима за един ден. Не натоварвайте излишно детето като му намеквате за евентуалната предстояща раздяла, а по-скоро се погрижете за навременната промяната на навиците. Ако например бащата е приспивал детето, а сте решили то предимно да живее с майката след раздялата нека тя поеме ритуала по заспиването.

Отговаряйте по същество на въпросите на детето. Често на децата не им е интересно всичко, което искаме да им обясним. Водете диалог, а не монолог.

Когато веднъж се случи раздялата, не бързайте с въвеждането на нов партньор. Дайте на детето достатъчно време да свикне с новите обстоятелства в живота си.

И не забравяйте, че детето не е оръжието в неблагополучните съпружески взаимоотношения.