Денят на Слънцето – Еньовден
Макар на Еньовден слънцето да грее най-силно и продължително, народните вярвания разказват, че на този ден то се къпе в езерата и реките и поема обратно по пътя си към зимата. От Еньовден започва далечното начало на зимата. От този ден нататък слънцето започва бавно да „умира“ и годината клони към зимата.
24 юни е известен още като Летен Ивановден или Яневден и в различните части на страната го наричат по различен начин. Празникът е отбелязван още от езическа древност както сред славянските и прибалтийски народи, така и от някои етнически групи в Северна Европа. Християнското адаптиране на езическия празник почти с нищо не е изменил богатата му и наситена с поезия обредна символика. До ден днешен Еньовден си остава една от най-жизнените и радостни народни традиции за значителна част от европейското население.
Еньовден се свързва с традициите на древните траки и се отбелязва в един от най-дългите дни в годината около лятното слънцестоене и началото на лятото. Именно заради това се смята, че е и един от най-силните по енергия дни – защото това е Денят на Слънцето.
Народните легенди разказват, че в нощта срещу този ден небето и земята се сливат, звездите слизат на земята, омайват тревите и цветята и им придават магическа и лечебна сила.
Според народната вяра имало 77 и половина болести и те имали общ празник – Еньовден. За всяка болест имало по една лечебна билка, затова, рано сутринта на 24-ти юни, жените берат лековити билки – 77 и половина на брой, с които лекуват всякакви болежки през останалите месеци от годината. На този ден се събира и билката еньовче (Valium verum) – горско цвете с дребни жълти цветове, което предпазва не само от болести, но и от змейове и самодиви. В миналото се е вярвало, че в нощта срещу този ден по земята бродят самодиви, вампири, паднали змейове, това е нощта на магиите и заклинанията – вероятно затова Еньовден е и празник билкари и магьосници.
Задължителен атрибут на празника е еньовският венец, изплетен от билки и цветя, под който млади и стари минават за здраве.
Смята се още, че докато изгрява на Еньовден, слънцето „играе“, затова поличба за щастие и здраве е, ако видите изгрева му точно на този ден.
Билките, набрани преди изгрев слънце на Еньовден са най-лековити, според старите предания, а и според схващанията на много съвременни билкари.
На 24-ти юни православната църква почита и рождението на св. Йоан Кръстител.
Празнуват хората с имена: Еньо, Енчо, Янко, Янчо, Яни, Яна, Янка, Янита.
Еньовден е и празник на българските фармацевти.
10,310 преглеждания
