Да научим децата да играят самостоятелно (без електронни устройства)

Мечтаете за чаша ароматно кафе, докато необезпокоявани си преглеждате електронната поща, без да ви прекъсват и крещят в ушите…

Да, повечето майки имат подобна мечта!

И някои я постигат.

Не вярвате?

Сега ще ви разкажем как става тази магия.

Да бъдат научени да играят самостоятелно и тихо децата, е напълно възможно. Важно е да започнете навреме, а навреме ще рече още от раждането.

Всъщност, да бъдат приучени децата да играят сами е страхотно и много полезно умение за всички.

А, за да бъдат постигнати реални резултати, е добре да следвате няколко конкретни полезни съвети.

И така:

1. Първо и най-важно условие за изграждане на умения за самостоятелни занимания и игра е да определим време за това. Самостоятелното време за игра трябва да се планира ежедневно. Това трябва да е времето, в което детето играе или се занимава с нещо, без с тези негови занимания да са ангажирани родители, братя, сестри, баби и дядовци. Времето трябва да бъде определено от някой възрастен, играчките, с които детето ще играе – също. Самостоятелните занимания е добре да се провеждат приблизително по едно и също време всеки ден. По-малките деца могат да играят в кошарката си, а по-големите в детската стая или в дневната.

2. Ползите за детето от ежедневните самостоятелни занимания са много. Децата, които биват оставяни да се занимават сами за известно време всеки ден, развиват умения за умствено фокусиране и способност да се концентрират върху даден обект, като наред с това успяват да прилагат вече придобити знания, без да се разсейват. Времето, през което детето е в състояние да се концентрира върху определен обект или дейност се увеличава по естествен начин с напредване на възрастта.

Ако искаме децата да развият правилно отношение към самостоятелните занимания, не бива да им даваме абсолютна свобода, тъй като тя ще попречи на творческото мислене. Точно обратното, колкото и да не ни се вярва – именно определените граници подпомагат развитието на творческото мислене. По този начин детето ще открие радостта от това, с което разполага като време и материален ресурс и ще го оцени по правилен начин. По време на самостоятелните занимания и игри, ограничени по време, детето ще създаде свои собствени интерпретации и ще открие нови начини за взаимодействие с играчките и предметите, с които разполага.

По време на самостоятелните си занимания детето има възможността да изгради независимо отношение към играта, а липсата на чуждо влияние, подкрепа и помощ от родител или друго дете, ще му помогне да подхрани своята самоувереност и самочувствие.

Когато детето има възможността да се занимава всеки ден самостоятелно, то ще се научи да се грижи за собствените си играчки и пособия и да изгради отговорно отношение към тях. Децата, които играят сами, изграждат умението да поддържат ред около себе си, без да се налага да им се натрапват други методи за установяването на подобен ред.

3. Ползите за родителите също са безспорни. Докато детето играе само, родителите имат възможността да свършат някои рутинни, но важни дейности за семейството и домакинството си или да отделят време за себе си. Това е толкова важно, колкото и самостоятелната игра за детето, тъй като по този начин родителите могат да се съсредоточат върху задълженията си, да са по-внимателни към детайлите от ежедневието си, а това е от полза за всички.

Как да планираме времето за самостоятелни игри на детето?

А) Планирайте времето за игра. Нека то е приблизително по едно и също време всеки ден. Най-добре след хранене или след следобедния сън. Изберете няколко играчки, според възрастта на детето и ги поставете в подходящ кош, от който детето да може да ги изважда и прибира.

Б) Първите занимания не бива да са по-продължителни от 5-10 минути. Всеки ден увеличавайте времето с по 5 или 10 минути. Ако детето връща сигнали, че му доскучава или се уморява, забавете темпото на увеличаване на времето.

В) Полезно за детето е да има часовник с аларма в стаята, в която играе, така че да можете да зададете време за игра, след изтичането на което тя да се включи и така детето да разбира, че времето му за самостоятелни занимания е приключило. По този начин то ще знае, че разполага с ограничено време и ще се старае да приключи в неговите рамки, а не когато то реши. Важно е детето да бъде хвалено за онова, което е постигнало за определеното време и ако е нужно да му бъде помогнато да прибере играчките си, като постепенно бива оставяно да прави всичко самостоятелно.

4. Важни неща, които да се вземат предвид:

• Докато детето играе само, дори да е в същото помещение, в което сте вие, избягвайте да си взаимодействате с него. Еднакво важно е и за него, и за вас, то да се научи да играе само.

• Ако все пак ви се иска да проверите какво се случва, то нека е само, за да сте сигурни, че детето е добре. Правете това дискретно, така че детето да не забелязва, че го наблюдавате или проверявате. Ако детето ви забележи, че го наблюдавате, то ще се разсее, а може и да се разстрои, защото ще реши, че се опитвате да прекратите заниманията му. Децата харесват да се занимават сами, затова е добре да бъдат оставяни да го правят на спокойствие.

• Винаги поставяйте граници на самостоятелните занимания. Точно ограниченото време, в което детето ще се занимава само, ще го дисциплинира и ще му помогне да избегне разочарованието от това, че не може да свърши нещо без чужда помощ.

Да научим децата си да играят самостоятелно е от онези страхотни неща във възпитанието, които са от особена полза както за децата, така и за родителите. Ако тепърва ви предстои да започнете занимания по въвеждането на самостоятелните занимания, бъдете търпели и насърчавайте детето си по всякакви начини към тях. Ще се удивите колко бързо те ще се превърнат във втора природа за детето ви и то с радост ще очаква тези часове, в които истински да се наслаждава на независимостта си. Всяко подобно занимание е стъпка към усъвършенстване на умението детето да взима самостоятелни решения, да намира решения за възникнали проблеми, ще насърчава творческото мислене и независимостта и ще го подтиква към отговорно отношение към вещите, с които борави ежедневно, а също така и към хората от най-близкото си обкръжение, с които контактува постоянно.

themilitarywifeandmom.com