Да научим детето да се самоконтролира

На всеки родител поне веднъж му се е налагало посрамен да си тръгва от супермаркета, вечеря у приятели, театър или концерт, защото детето му изведнъж е започнало да се тръшка, мрънка или крещи неконтролируемо. Това е нещо нормално, но все пак не бива да се превръща в ежедневна практика.

Родителите могат да помогнат на децата си да контролират емоциите и импулсивните си желания, без да се стига до стресиращи ситуации или сърдене от страна на малчугана. Усвояването на умения за самоконтрол е едно от най-важните житейски умения. Те ще са много необходими на децата и по-късно в живота. Като имат контрол над себе си, те ще могат да взимат адекватни на възрастта и жизнения им опит решения и да реагират уравновесено на стресови ситуации. Децата, демонстриращи по-високи нива на самоконтрол, в бъдеще имат по-стабилно здраве, емоционални връзки с околните и успешна кариера. Ето как да помогнете на детето си да се самоконтролира.

Постепенно децата по свой начин започват да схващат голямата разлика между желанията и възможностите – т.е. това което искат да направят и това, което им е позволено. Те често свикват да реагират бурно на отказите. Когато детето е все още малко, е лесно да разсеете вниманието му от настъпилата конфликтна ситуация – с помощта на играчка, приказка, филмче, песен. Но все пак колкото по-рано започнете да му показвате, че подобно поведение не е редно, толкова по-добре.

Ако забележите, че едно и също занимание винаги завършва с плач и сърдене, отклонете детето от практикуването му. Когато е достатъчно голямо, за да ви разбере, поговорете с него.

Използвайте възникналите стресови ситуации, за да онагледите разговорите с малчугана.

Бъдете твърди в правилата и забраните. Така детето още от ранна възраст ще разбере, че уговорките не могат да бъдат нарушавани и някои неща трябва да се спазват. Постепенно то ще свикне с това.

Не се пречупвайте пред мрънкането. Когато детето е малко бебе или пък става дума за здравето му, винаги трябва да окажем подкрепа, утеха и помощ при викове или плач. Но когато се тръшка и крещи, защото не му давате сладолед преди вечеря или не му купувате скъпа играчка, редно е да проявите твърдост и да го успокоите нежно, но не и да му сервирате веднага пожеланото. В противен случай то ще постъпва така винаги, когато иска да има или постигне нещо.

Потърсете причината за подобно поведение – може би има нещо, което притеснява детето и затова то реагира така неадекватно. Претърпяло ли е стрес напоследък? Може би има някой в детската градина или в училище, който предизвиква гнева му?

Разговаряйте системно и по-сериозно с детето за чувството му на самоконтрол. Обяснете му с прости думи, че не бива да крещи, да се сърди и да мрънка. Нека разбере, че не това е начинът да постига целите си.

Въведете правила за повишаването на тон и изпускането на нервите. Самите вие ги спазвайте.

Давайте собствен пример. Вгледайте се в собственото си поведение и ако забележите слаби места, опитайте се да ги коригирате.

Обяснете, че никой не толерира хората, които се държат грубо и повишават тон.

Посочете живи примери за твърденията си – от някой филм, случайни хора на улицата, познати или съседи.

Уверете се, че детето ви не страда от по-сериозен проблем като например депресия, фобии, психически разстройства, неконтролируеми изблици на гняв и т.н.