Джонас Едуард Солк – милиони хора по света знаят неговото име – лекарят, на когото хиляди деца дължат живота си. Ученият, разработил първата ваксина срещу полиомиелит (детски паралич), толкова много вярвал в своята работа, че поставял експерименталните дози на себе си, съпругата си и трите им деца. На 12 април 1955 г. ваксината на д-р Солк е обявена за безопасна и ефективна.
Джонас Едуард Солк е роден на 28 октомври 1914 г. в семейството на Даниел и Дора Солк – евреи ашкенази. Бащата Даниел е роден в Ню Джърси в имигрантско семейство от Източна Европа, а майката Дора пристигнала в САЩ от Руската империя, когато била на 12 години. Джонас е първородният им син, след него се раждат още две момчета.
На 13 години той постъпва в гимназията Townsend Harris – училище, в което умните, но бедни деца на имигранти, се обучавали безплатно. Даниел Солк бил шивач и едва успявал да осигури прехраната на своето семейство, но и той и съпругата му Дора смятали, че образованието е много важно и окуражавали най-големия си син да учи.
След като завършва гимназията, Джонас Солк се записва в Сити колидж в Ню Йорк, където получава научна бакалавърска степен. Но не спира дотук. Продължава образованието си в Нюйоркския университет, където записва медицина през 1939 г. В продължение на две години той е стажант в болницата Маунт Синай, след което става член на Мичигънския университет, където изучава грипните вируси с д-р Томас Франсис Младши и разработва ваксина против грип.
През 40-те и 50-те години в САЩ, а и в целия свят, бушува епидемия от полиомиелит (детски паралич). Само през 1952 г. смъртните случаи са 58 000. Десетки хиляди деца всяка година остават инвалиди за цял живот, болниците са препълнени с малки пациенти, които дори не могат да дишат сами и са подложени на изкуствена вентилация с „железен бял дроб“. Страната е обхваната от паника, а учените неистово търсят спасение. Самият Франклин Делано Рузвелт е диагностициран с детски паралич, когато е на 39 години, и остава парализиран от кръста надолу заради зловещата болест.
През 1947 г. д-р Солк е поканен да оглави лабораторията за вирусни изследвания към университета в Питсбърг. Малко по-късно с него се свързват от Националния фонд за детски паралич, за да финансират изследванията му за ваксина срещу полиомиелита.
Година по-късно разработването на ваксината против полиомиелит е най-големият медицински проект в историята, включващ 20 000 лекари, 64 000 души помощен персонал и 220 000 доброволци.
През 1951 г. Джонас Солк разграничава три различни вида вируси, причиняващи полиомиелит (детски паралич), което му позволява да разработи „мъртва“ ваксина, при инжектирането на която организмът на детето започва да произвежда антитела. Предварителните тестове на ваксината против полиомиелит започват през 1952 г., като д-р Солк прилага експериментални дози върху самия себе си, съпругата и тримата си сина.
Когато ваксината е одобрена за употреба през 1955 г., Джонас Солк се превръща в национален герой. Президентът Дуайт Айзенхауер му отдава специално внимание по време на церемония в Роуз Гардън в Белия дом. Нещото, което обаче впечатлява и оставя без думи хората, е отказът на д-р Солк да патентова откритието си, въпреки че според оповестените от журналисти и експерти изчисления, това би го направило най-богатия човек в света с приход от 7 милиарда долара.
Когато репортер от американската телевизия CBS му задава въпроса: „Кой притежава патента?“, д-р Солк отговаря: „Никой. Кой може да патентова Слънцето? То е за всички“.
През 1956 година започва масовата ваксинация на деца срещу полиомиелит. Само за 5 години броят на болните намалява с 96 процента.
Осем години след революционното си откритие Джонас Солк създава Центъра за биологични изследвания в Сан Диего, който носи неговото име. Там той и други учени фокусират усилията си върху заболявания като множествената склероза и рак, а по-късно д-р Солк проучва и СПИН, и HIV-вируса. Освен научноизследователската си работа ученият пише и няколко философски книги. Сред тях са Man unfolding (1972) и Тhe survival ot the wisiest (1973), която написва в съавторство със сина си Джонатан.
През 1968 г. д-р Джонас Солк се развежда, а две години по-късно се жени за музата на Пабло Пикасо и майка на две от децата му – Франсоаз Жило. Двамата живеят до смъртта на лекаря, който умира от сърдечна недостатъчност на 23 юни 1995 г. в дома си в Калифорния.
