Българският павилион
През април 2011 г. проектът “Български павилион” обяви отворена покана към художници и архитекти да предложат техни варианти и проекти за това, как може да изглежда и да функционира несъществуващият български павилион на мястото на несъществуващия мавзолей. На поканата откликнаха над 20 автори от България и чужбина, като повечето от тях фокусираха своето внимание върху мавзолея, даден като отправна точка. Настоящата изложба представя селекция на куратора Светлана Куюмджиева от проектите, получени в резултат на отворената покана. Предложенията са адаптирани за представяне в изложбено пространство под формата на видео и фото документация, инсталации, принтове, рисунки, анимации, текст.
В рамките на изложбата ще се реализира пърформанс на Ултрафутуро, уъркшоп с гостуващата художничка от Дания – Лисе Скоу, и презентация на германския автор Даниел Кьотер.
Галерия Кредо Бонум
03-23 ноември
Още за проекта “Български павилион”:
Стартира в началото на 2011 г. като независима платформа за изява на съвременни художници и архитекти. Тема на проекта са промените в отношенията изкуство-власт в България през последните десетилетия, моделите на презентация на съвременната българската култура, които се прилагат в и извън страната. Поводът за тази инициатива са спорадичните участия на България във важни международни форуми на изкуството и архитектурата като Венецианското биенале, както и неясните принципи на тяхната организация.
Самият план за построяване на българския павилион не във Венеция, а в страната ни като монумент на отсъствието и като провокация за активни критически действия на локалната сцена, е развит от кураторите Светлана Куюмджиева и Десислава Димова. Идеята се появява в серия от неформални срещи и разговори със съвременни български куратори и архитекти, от тяхното споделено недоволство и желанието за предприемане на конкретни действия за промяна. “Павилионът” не е конкретно пространство, той е утопично и символично място, което може да бъде преместено навсякъде, във всеки един момент и да предложи подходящи условия за артистична реакция срещу институционализацията, биенализацията, деградиралите властови структури на художествения живот. “Павилионът” предлага свободна територия за изява на всяко изкуство, готово да реагира на конкретни социални проблеми, да спори и да се противопоставя. Неговата емблема е невидимият монумент – събореният мавзолей на Георги Димитров в центъра на София като най-ярък образ на историческата липса и най-активна точка на обществения протест в града.
869 преглеждания