Един от проблемите, който може да възникне при опита ни да накараме децата да правят това, което искаме е, че това може да се окаже в разрез с други, по-амбициозни планове, които имаме за тях.
Този следобед основната ви грижа може да е детето ви да спре да вдига врява в супермаркета и да приеме факта, че няма да купите голяма, цветна кутия с бонбони, замаскирани като зърнена закуска. Но си струва да се замислите по-надълбоко. В уъркшопите, които организирам за родители, обичам да започвам със следното: „ Какви са дългосрочните ви цели за вашите деца? Коя дума или фраза идва в съзнанието ви, за да опише в какви хора искате да се превърнат, когато пораснат?”.
Замислете се за момент как вие бихте отговорили на този въпрос. Когато помоля групите родители да споделят най-важните дългосрочни цели, които имат за децата си, получавам забележително сходни отговори из цялата страна. Списъкът, направен от една от групите, беше типичен – родителите казаха, че искат децата им да са щастливи, уравновесени, независими, удовлетворени, продуктивни, самоуверени, отговорни, дейни, добри, тактични, обичащи, любознателни и уверени.
Интересното при тази колекция от прилагателни – и това, заради което преди всичко е добре да се замислим върху въпроса по-горе, е че ни карат да се запитаме дали това, което правим е в посоката на това, което искаме да получим. Дали това, което правя всеки ден ще помогне на децата ми да се превърнат в индивидите, които аз искам те да бъдат? Дали нещата, които казах преди малко в супермаркета допринасят поне малко за това детето ми да се превърне в щастлива и уравновесена личност, независима, удовлетворена и така нататък – или дали е възможно (преглът) начинът, по който обикновено действам в тези ситуации да прави желаният резултат по-малко вероятен? Ако е така, тогава какво би трябвало да направя вместо това?
Ако ви е прекалено страшно да си представите как ще се промени детето ви след години, помислете поне за това, което наистина е от значение днес. Представете си, че сте с детето си на рожден ден или го чакате след училище. Зад ъгъла има други двама родители, които не знаят, че вие сте там. Дочувате разговора им относно…вашето дете! От всичко, което биха казали те, кое би ви доставило най-голямо удоволствие? Отново– отделете си минутка, за да помислите за дума или изречение, които би ви станало особено приятно да чуете. Предполагам, а и се надявам, че това не би било: „Леле, това дете прави всичко, което му се каже без да каже и гък.” Ето защо съдбоносният въпрос е дали понякога не се държим сякаш именно това е, което ни интересува най-много.
към част трета
Откъс от „Безусловно родителство: преминаване от Награди и Наказания към Любов и Аргументация” на Алфи Кон. Copyright 2005 от Алфи Кон. Преведено от Петя Драганова-Цветкова и публикувано с разрешението на автора.
За повече информация посетете www.unconditionalparenting.com
